Лирично-музикалният четвъртък

Добро утро! Сигурно е поредното студено утро, но няма да си подам и носа навън в тези минути. Вече два дни е чудо на чудесата - студено сутрин и вечер доста, и прилично през деня.Заведенията навън вече обезлюдяват или хората присядат за час и една бира и тръгват. Иначе никой не се отказал все още от бирата и присядането навън. Още е септември, а и октомври е достатъчно ранна есен. Странно ми е, че се понесох с шлиферчето вече, но това е то насреща - природни му работи, не можеш ги управлява с дистанционното на климатика. Този четвъртък ни е организационен пред Нощта на изкуствата утре. Ще правим студиото с костюмите от постановки на операта - във фоайето. Вече опознавам всички стаи, в които се намира огромният гардероб на Операта с костюмите отпреди много години и действащи също. Представяла съм си го като огромен салон с хиляди дрехи, но той е разпръснат на различни места. Днес ще си избирам и аз рокля и ще съм с нея през цялата Нощ на музеите. Ами така де, нали в Операта работим всички. Както съм казвала - градове с театри много, но с опера са само няколко. И мисля че хората тук си я обичат. По-възрастните - много и от сърце. По-младите-колебливо и тайно. Не мога да простя на някои властимащи, че направиха такова силно противостоянието между хората на един абсурден принцип. "Аз говоря просто, всички ме разбират, всички ме обичат" срещу "Той говори умно, нищо не му се разбира, не е за обичане". Хората на фитнеса срещу хората на операта. Хайде на футбол, какво е това театър?! Това вече се насади, то вече пусна коренова система. В операта не ходят само умници и префърцунени лелки, които показват тоалети. Ходят всички, които обичат хубавата музика. Каквато и да е. Дали рап или ария, барок или рок...Ефектът на мигновеното отнасяне в други времена става точно в салона. Понякога в музиката те хвърля с главата надолу в бездни. Понякога те носи като на кану - изгубиш ли равновесие и падаш в нея. Понякога е гръмовен водопад, понякога е гладко езеро и дори внушава тишина. Понякога те разплаква - но хората дават пари на психолози и психиатри, за да плачат изцелително и да им олекне. Кой се страхува от сълзите? Те са изворите на душата, значи се страхува от душата си. А от душата си никой не бива да се страхува. Работя в операта, но не я рекламирам с проповеди. Тя ми е много лично изживяване. Думите, с които мога да ви поканя, са тези, с които аз възприемам операта. Ако ви е станало интересно, заповядайте. Била съм на театри и то столични, които са ме разочаровали. Музиката досега не ме е разочаровала. Тази "Тоска", която се задава сега - е музика, която те приковава от първата до последната нота. Напоследък вече не чета субтитрите, само гледам и слушам. Докато дойде тя, имаме да превземем Нощта на изкуствата! Утре вечер, наминете и край Операта, въпреки че има хиляди интересни неща из града. Днес се обличам още повече, код сиво, вид - рокля и право напред! Четвъртък е ден за настройка за края на седмицата. Делови ден, но и вече с нотка на лиризъм от приближаващите почивни дни. Поздрави от Синоптичната служба!