Вяра, Надежда и Любов, майка им София и ЧИД, мамо

Добро утро, скъпи приятели!Днес е много хубав празник и моята майка има имен ден. И племенницата ми. Две Надежди. Много различни и много еднакви. Преди години намерих най-накрая икона на Вяра, Надежда и Любов и майка им София в манастир в Тасос, Гърция. Из нашите нямаше. Та мама вече има икона на светиците си-покровителки. Знам, че много я пазят. Тя има мисията на един от строителите на съвременна България. Мама е голяма работа - беше строг учител, изключителен радетел за българския език, страховит зам-директор на училище, специалист по ред и дисциплина, специалист по реализъм и отговорност, по точните думи, ясните мисли, "право куме, та в очи", "истината и цялата истина", много грижовна. Голям радетел на семейството ни. Не разбрах само, защо да си майка боли толкова, но се предаде и на мен. То явно е нещо, което генетично се предава. Та, мила мамо, честит имен ден! Снаха ми Мария ще и прочете на мама, какво съм и написала. Още не съм и купила лаптоп като на съвременна баба, че и да я науча да борави с него. Иска ми се да заведа мама в Париж, това е задача, която съм оставила неизпълнена. Сега малката Надка учи френски и ще ни превежда из улиците. Французите много не обичат да говорят на английски. Мама все пускаше фиш за тото-то с надежда, че с парите ще иде в Париж. Мама харесва световните градове, усетила съм я. Щом и хареса много Истанбул и само за него говореше доста време. А тате не харесва лудниците на мегаполисите. Той обича да е на тихо и да се заглежда в детайлите. Мама обича да бъде поразена от огромно количество красота. И Рим ще и хареса. А на тате-Скандинавиите и природата. Ех, да бях скъпоплатен програмист! На браточкото ще купя мечтаното БМВ и една къща от тези, бързоправещите се дървени - да я сложи под дървета на хълм, обърната с лице към Родопите. Интересно, че чак тази година, когато браточкото стана на 40 разбрах за мечтата му да бъде на Червения площад на 9 май. Бих му купила билета отсега. "Понякога мечтите се сбъдват" е картина, която виси вече на стената ми. Тя си дочака шпаклованите стени и вече е на хубаво място. Убедена съм, че е така, както е написала в заглавието на картината Петя Константинова. Разкошен талант е тя. Размечтаването ми е част от домашното време, на което се радвам напоследък, защото седмицата е спокойна откъм прояви. След малко тръгваме за столицата за последно Сбогом на Боби. Но не можех да не ви пиша. Как ще понесете иначе сивото небе и дъжда? Винаги съм казвала - с ярки цветове и дрънкащи гривни. Може и обеци. Ако трябва да сте делова - с весел шал. Поздрави от мен и светъл празник!