Спокоен е Великият Вторник

Спокойно утро....Сигурно така е било и преди Великият ден. Така се случват често внезапности - след такива утра. Прозорците са вече отворени и въздухът е чист сутрин и свеж и спокоен - и той.  Вчера сякаш всичко живо беше хукнало да отработва всичко възможно за двата възможни работни дни. Движението из града беше ожесточено, животът - припрян, работата отиваше на истерия, добре че се самопотушаваше в определени интервали.
Днес е различен, аристократичен ден.
Велики вторник. Сега видях, защо съм го нарекла така. Христос е чел днес притча за талантите, ще трябва да я намеря. http://novinite.bg/articles/36216/Na-Veliki-ponedelnik-Hristos-goni-targovcite-ot-hrama
Намерих я и ще разсъждавам над нея, тя касае и материалните богатства и духовните, които оставяме. Една тема, която в едната си част ми навява тъга. Интересно защо милиони хора се стичат в църкви и джамии да възхваляват Тези, които не са строили църкви, джамии и магистрали, а с думите си са връщали към живот и са превързвали рани и са давали надежда и утеха.
Но това е дълга тема, няма да я започвам точно в тази седмица.
Истина е, че притчите се четат, за да размишлява върху тях човек, така ще направим в Синоптичната служба в идните почивни дни. Синоптичната служба се изнася на гости при мама в сърцето на Източните Родопи и няма да работи поради причини от субективен - емоционален характер и профилактика на вътрешните уреди за измерване на наднебесни състояния.
Желая ви прекрасен ден, утре е е последната предпразнична прогноза с точни указания за празничните дни.
Поздрави от Синоптичната служба на 8-я етаж

Утрото на балеринките

Добро утро! Убива ли ви снощи нещо под възглавницата. Мен да, но не беше неприятно. Сутринта видях, че са били балетните ми пантофки от детството. Феята ми ги сложила пак - да си ги спомня и им се порадвам. днес, в Международния ден на балета. Панделките са чисто новички, сатенът свети, краката сами танцуват.
Да, казва Албенка, всяко момиченце като малко е искало да стане балеринка. Аз също, без да съм ходила на уроци нито ден. Във въобръжението си може да си какъвто си поискаш. Не съм имала пантофки, но съм си мечтала за това изящество. Еднствено смисленото нещо, което могат да направят родителите на малки деца е да ги водят на уроци по изкуство - каквото и да е то, но балет и музика, ах това не мога да не го препоръчам с цялото си сърце.Днес ви Пожелавам да стъпвате с изправени рамене и леко разтворени настрани крака - като балеринки. Да се замислите как движите ръцете си и да ги движите с повече мекота и изящество. Какво още? Проверете дали нямате балетни пантофки под възглавницата - феите са закачливи напоследък, но то е от пролетта.
Нека безшумно и красиво преминем двата работни дни, че ни чакат празници - и те красиви колкото си искаш.
Светъл и слънчев балерински понеделник! Днес поне един клип с балет изгледайте - той в нашата мила Родина остана само в София и на 1-2 места в страната. Защото всички се засилихме да правим от децата си адвокати и икономисти. Сами сме си виновни, никой не ни е крив. Феята се умори да ни говори на тази тема.
До скоро!

Поздрави и хубав ден от Синоптичка Точкова

Когато казвам точки, нося точки. Когато е запетая - запетая е, тире-тире. Овните сме абсолютно незлобливи и открити същества, бебета на зодиака казват. Въпреки с че рачешкото в мен от асцендента ми е другата крайност, та по средата се получава следното - не съм отмъстителна, но много помня. Смятам че нищо не е първо, единствено и неповторимо - не уважавам този ПРски похват, което ми костваше и работата. Единствен и неповторим е погледът ти към единствения и неповторим ден, с който те посреща животът от отварянето на очите сутрин до затварянето им вечер за сън. Другото е вечно, повтарящо се, взаимосвързано, продължаващо, обусловено, в преход, в движение, в промяна, в което е и магията на живота.
За пореден път умирам от смях на лозунгите на политическите сили и скоро пак ще съчиня каламбур, както от миналата кампания. Толкова деца ходиха и завършха ПР и реклама и там разни модни по чужбина, върнаха се, работят в престижни рекламни агенции. Убеждавам се за пореден път, че ние сме супер бъбрива нация, която хич я няма по кратките послания, а те са много, много трудните, най-трудните в живота.
Погледайте само лозунгите, сами и си съчинете история от тях, забавно е! Докато аз исмисля моята. И не казвайте, че политиката не докосва живота в и не ви интересува, защото тя не само че го докосва, ами влиза и с кални обувки в дома ви и ви пренарежда цялата къща.
Като противовес на грозотията и наглостта от кампаниите, Пролетта е приказно красива тази година. Днес си отварям албумче във ФБ с пролетните красоти на Стара Загора - един град, в който няма как, живея вече 21 години.
Хайде умната днес,купете си или си вземете книжка от библиотеката, може и списание, от мен да мине хайде. Четете кой какво ви обещава, мислете и обичайте всеки единствен ден от живота си!

Пожелавам ви да видите невидимото днес

Лятото се приближава, вчера имаше хора с къси ръкави навън. Изведнъж се стреснах-още не съм хвърлила излишното от себе си. Правя някаква крачка и не тръгвам в посоката. Няма приятно отслабване - ми каза щерката. То че си е така, така си е, обаче нещо не искам да ми е неприятно. Други са мотивите на младостта и тялото бързо откликва. С времето трябва да го пришпорваш все по-упорито, а упоритостта не стига и за такова нещо като отслабването - поне не при мен. Понеже трябва за други неща. А и тази категорична думичка "трябва", която не обичам, но преди вършеше работа - сега не работи. И тя с годините се сбръчкосва. Преди беше млада, стройна и някак остра нагоре. Буташе ме с острото и така се случваха нещата.
Сега нищо не трябва. :Може би по-голяма заплата за по-голям ежедневен разкош. За кафенца с приятели, за цаца с бира, ей такива ми ти обикновени разкоши. Защото всеки ден е даден единствен. От протягането сутрин до заспиването вечер, рисуваш всеки ден с обикновените си стъпки по тротоара, обикновените проблеми на работа и необикновените мигове за откровеност с хората, които допускаш до сърцето си. Дори не съм се замислила, какво ще оставя след себе си. Мисля че човек се запомня не само с материалните блага, които е създал, а преди всичко с невидимите. Успокоих се, че мисля в правилната посока като чух нещо подобно на виц разказано "Тате носи осигурява прехраната, носи парите, а мама - мама прави невидимото".
Та наздраве със сутрешното кафе за невидимото, уважаеми почитатели на блога на Синоптичната служба!
Да усетите невидимото днес и да му се зарадвате на глас ви пожелавам от сърце! /днес е Ден на веселите точки, да си сложите нещо на точки/

Възпявам слънчевите очила

Добро утро! Днес прогнозата ще е за слънчевите очила - този толкова важен атрибут за Синоптичната служба. Слънчевите очила за Синоптичката са като телескопа за астронома. Уред като химикалката и лаптопа. Важен и отговорен. В Синоптичкната служба замисляме витрина за слънчеви очила, защото те са на почит и уважение и много им се радваме.
На първо място ви призоваваме - не купувайте очила от сергиите на улицата или ако ги купите, идете в Оптика /ще ви препоръчам и вярната/, в които да ви сменят стъклата с читави. Моля ви, уважавайте очите си - те са вашите прозорци съм света, балкони на душата, мансарда на сърцето и тн. Моята фина натура не може да носи очила от улицата - моментално ме заболява главата. Тялото реагира на неистинското. Така сме царствените особи /в случая съм и искрена, както обикновено/.
Удоволствието да имаш хубави очила е неописуемо. Като ги сложиш - светът става доста по-красив. Подрежда се в правилната редица, по-мек е, по-чист като че ли...Струва си да опитате. Лятото се радва да го посрещнем с нови, хубави очила. Сега пък ни призовава и да бъдем цветни. Класическите модели пък си остават модни всяка година. Моля ви се, каквато и криза да ви е налегнала - не и компромиси с очила от китайски и улични магазини, не.Понеже Синоптичката е и манекен на очила да ви кажа - то това марката си е голямо нещо. И италианците, моите хора, пак са измислили невероятни очила - Бенетон. Нашите от Квиат и те по петите им ходят и се канят да ги застигнат /справка в любимата ми Оптика "Оптима"/.
Да сте весели, засмени и със сериозни очила пременени! Хайде, слънцето се усмихва вън.

За кефа цена няма!

Добро утро! Днес денят ще е добър. Ще има променливи аромати - на рози, на фрезии, на зюмбюли - в различните часове . Все едно вървиш през различни поляни с цветя. Усещането за пролет е многопластово и на етажи - треви, дървета, цветя, небе...Небето е произведение на изкуството в последните дни. Облаците ден с ден не си приличат и рисуват различни картини всеки ден. Днес са се успокоили и са по-тъмнички пастелни. Има дни, в които са неукротимо развихрени.
Днес наистина приличат на легнала, разтворена пред теб огромна книга. Точно в чест на Международния ден на книгата - 23 април, да ни е честит!
Днес ще бъде четящо не само през деня, но и вечерта. Каква прогноза, какви хора, какъв град! Напоследът Културата се е разлистила с бясно темпо. Неукротима е и непрекъснато я подкокоросват разни хора иинституции. И тя само това чака, обича неистово сцените, защото е Артист, такава си е.
Днес препоръчваме да експериментирате с нов аромат, винаги е време за нов парфюм, ако сте се колебаели - недейте, недействайте, пролетта ни иска уханни. Няма време за премисляне и пресмятане, пролетта ни иска дръзки. Тя затова ни праща и толкова зелении - купуваме си парфюм, което е важното и караме на супички от зелени пролетни зелении.
Ами че така де! Спорен ден и поздрави от Синоптичната служба!
Послепис: За кефа цена няма - казва моя Баш дружка.

Започват празниците - 22 април е,земляни

Днес е Международният ден на Земята и значи Голям Празник за Синоптичната ни служба. Да ни е честит на всички ни. Без Земя няма небе, облаци, звезди, значи ни няма и нас.
Снощи пак даваха Хрониките на Ридик, пак се замислих за Рая, наречен Земя. Откакто се бях в Индия, благославям водата, която тече от чешмите ни и може да я вкусиш веднага. Слънцето, което постепенно се оттегля - там вечерта пада абсолютно рязко. И така и така....
Добре че малко поочистихме наоколо тези дни, та да отбележим днешния рожден ден. Замазахме положението, както се казва.  До следващото Голямо чистене- тези, които чистят, те не замърсяват и чистят изхвърленото на другите. Ама нейсе, барем малко позамлъкнаха политическите врясъци покрай масовия ентусиазъм, който се лееше и от ТВ екран.
Не знам какво да и подаря на Земята за ЧРД...Вчера засадих едни цветенца в саксии, още проучват домашната атмосфера те и се чудят да се закрепят ли или да не се...Ще помисля пък за подарък, малко по-сериозно. Макар че Земята казва, че ние, хората сме и едновременно и най-големият подарък и най-голямата беда. Нормално, родителски неволи. Нали Земята ни е Големият Родител - на всички нас, малките земни светулки.
Желая ви първи празничен ден от веригата, които се задават. Утре пак е празник и така всеки ден до Великия Ден ще е .
Бъдете хубави и умни! поздрави от Синоптичната служба!

Рязката истина на младостта

с обич на Цеци
Тази сутрин си мисля за безкомпромисните млади. Понеже четох нещо кратко, болезнено и вярно от млад човек, който много харесвам. Помислих си, че ние-по-големичките, сме като полуслепи в мъгла. И хоп -понякога ни светват в очите остро с фенерчето, като изрекат истината в очите. Уж си я мислим тази истина, а светлината ни заслепява, като я изрекат младите. Аз харесвам тази светлина и окото ми бързо реагира със свикване. Други не могат, закриват очи с длани. Харесвам острата критичност на младите. То е поколение, което още май никой не се е наел да го обясни. Възприемат всичко първом като естетично или неестетично, остро усещат фалша, нямат извинения за нито едно от двете - неестетичното и фалша.
Сигурно затова масово бягат да живеят навън, защото у нас масово им се предлага точно това - неестетично и фалш. Тези, които остават тук, се държат един друг и оцеляват на малки умни групички. Водят разумен живот, отглеждат децата си спокойно и естетично. Развиват собствени критерии за оцеляване, които наблюдавам отстрани и ме радват.
Не знам как се чувстват с нас, по-големичките. Мисля, че допускат тези, които компенсират личните си компромиси със сърдечност.. тогава си позволяват да ни прощават, но не и до безкрай.
За днес кодът е - младежки стил, дързост и да изречем поне една истина, както те умеят, младите хора - директно и без заобиколки! Аз лично ще пробвам.
Спокоен петък и стягате багажа за почивните дни! Лятото няма да бъде отложено!

Уроци по фехтовка - подробна обява!

Четвъртък е. Часовникът на блога ме центри с един ден - пише датите грешно. В Синоптичната служба вземаме всички мерки за сверяването му. А аз се чудя на глас и писмено, къде ми се губи един ден!  Нищо, така имах един ден безвремие, нещо като внезапен подарък.
Понякога нещо или някой остро ти липсва. Внезапно те свива сърцето, като си спомниш името. Така пък го усещаш сърцето, че е на мястото си. Обикновено го забравяме. Съсредоточени сме повече зад челото, в шаващите вълни на мозъка. А това, стегнатото юмруче, се усеща вляво и когато се усеща - е остро.
Напоследък ми е по-често, защото ми липсва родния дом. Да сме живи и здрави, скоро ще е...
Все ни гони някаква недостатъчност. Една голяма част от нея е от изискванията, които си поставяме. Защото интересно време дойде, фалшът също се усеща много остро. И по-различно от кича - той пуска пушека в залата. А фалшът напада със сабята изневиделица.
И понеже всичко е в пушек, вероятността за точни попадения е по-малка, но пък наранявания са повече. Няма смъртоносни, но остават белези, които трудно зарастват. После само Изкуството може да направи от Човека с белези герой на Парижката Света Богородица. Само Изкуството и нищо друго на света /нито дори известни пластични хирурзи като онзи д-р Енчев ли беше/.
Та така, по-внимателно днес, ако видите пушек наблизо. Използвайте джобни фенерчета и се пазете от саблени удари. Уроци по фехтовка и самоотбрана дават в културните институции на Стара Загора. Изборът е Ваш!
С уважение: Синоптичката от 8-я етаж

Да сте намирали един вторник някъде?!

Вчера не съм писала?! Че какво съм правила сутринта, не знам. Губи ми се един ден. Някъде да сте го срещали? Вчерашният ден завърши с усещането за пълна немощ в мен. Заспах без капка сила. И друг път ми се е случвало - все едно само обвивката е останала, силата отвътре е няма, изтекла е някъде...
Броим го изтекъл някъде вчерашният ден и продължаваме напред. Днес ни чакат нови дела. Необикновени дела. За първи път. Такива ги обичам. Те плашат и очароват едновременно.
Ще бъде интересен днешният 17 април, усещам във въздуха. Ухае ми на сценичен тънък прах, боя на нови декори, на деца...Ще има изненада, но засега - Заключ.
Другото е, че изненадите са на всеки ъгъл и от всеки прозорец. Пролетта минава едновременно тихо и бурно и прави чудеса. Вчера фуча, днес е добра. Тазгодишният април е невероятно музикално произведение и борба на противоположностите. Не мога да му свикна, очаквах да е по-добър. Хубавото е, че е по силите ни да го променим отвътре навън. Ние да сме други - топли, творчески, търпеливи, топло-даващи...
Днес не само защото Фигаро се задава на хоризонта на сцената, а по принцип - може да се замислите за нова прическа или цвят на косата. Аз вече си харесах цвят за лятото и скоро ще го реализирам. Засега още си се само-представям.
Хубав ден и да сте готини!

Време тъкмо за събиране на мислите

Добро утро и хубав ден от Синоптичната служба! Днес е мрачничко, тъкмо ден да си събереш мислите в главата, че на слънчево бягат по зелените ливади и се крият под тревичките. Казват, че искат да чуят какво им говори земята и затова са толкова игриви. По слънчево ходя да ги събирам обратно в главата, че ми трябват, а те са непослушни и си ходят, където си искат.
То нормално, защото зеленото напр.само сега, в тези дни е такова свежо зелено и е много приятно. После като изплющи слънцето без прекъсване, става уморено зелено.
За днес ви пожелавам бодрост и творчески заряд, непременно да направите нещо хубаво - може и вкусно - да зарадвате сетивата си, а също и на други хора. Може случайно пък да ви нападне хубава музика, отнякъде да изникне, нещо завладяващо да чуете, може....Тя, Музиката, изниква внезапно и отвсякъде и ходи рамо до рамо до теб, за да те закриля...
Слагайте новите дрехи и право напред в деня, тъкмо приготвен и даден ни от Вселената за нови подвизи. /Не е лошо вече да помислите за моряшката тема и да се разровите за дрехи на райета, котви, лодки, фарове, чайки, кораби и тн/
Поздрави!!!!!

Да влезеш във форма за лятото

Каква само седмица започва. Не сме се още обяснили в любов, но ми харесва от пръв поглед. Вятърът развява прането на терасата, но го прави пролетно-като тинейджър. Дърветата стават все по-зелени, но някак си млечно-очарователно. Въпреки кратките престрелки с дъжда, идва топлото време. "Добре че лятото не зависи от изборите" - каза снощи приятелка. Бяхме поседнали в дворче, също като в созополска къща. До стъмване беше тихо, топло и приятно.
Определено разчиствам пътя на лятото. Вчера събрах накуп дрехи, с които не искам да го посрещам. То заслужава само най-доброто- както у мен, така и върху мен. Няма компромис с лятото. Не можеш да завиеш един шал около врата си и невзрачната дреха да стане арт. Или една дрънкулка - и да станеш Фея. Лятото със силната си светлина ни осветява като с прожектор. Всичко, което е излишно, си личи. Нищо не може да ни спаси от внезапна излагация. Затова от днес малко ще се вкарам в релси с плодове, замислила съм и няколко прости домашни разкрасителни процедури преди лятото.
Защото то е моето време. Моето пространство. Мое и на никой друг.
Спорна седмица и усмихнат ден!

Петък за планове и размечтаване

Добро утро в петък от Синоптичната служба? Стегнахте ли куфарите, начертахте ли картите, защото петък е, свършва работа и "дим да ни няма"! Бягството може да не е физическо, в случай че ми кажете - Няма пари. Най-хубавите бягства са на най-кратки разстояние. Нова пътечка на Аязмото, или в другите паркове. Внезапно открита пейка с прекрасен изглед. Припичане на слънчице със затворени очи. Лежане на земята, за да усетим тревите или да погледнем небето през разлистващите се клони. Наблюдение на свежо зеленото, което избуява в природата. и тн
Призовавам ви и да направите фотосесия на пролетта, която се завърна отново. Много ми е интересно да изучавам гледната точка на автора на снимките, обектите, които го удивляват. Една снимка си е поезия в чист вид. Бих ви подстрекала отново и към писане, веднъж съм го правила - в статията за тефтерчето за Мисли, които се канят да отлетят. Не бива мислите да отлитат, трябва да се приютят на белия лист.
Та така - петък е ден за планове и планиране на двата дни, които са ни отредени за почивка. Значи са свещени дни. Ние можем да ги направим и незабравими.
Значи кодът днес най-общо казано е: тефтерче за Мисли и Планове, карта на България, фотоапарат в готовност, размечтаване в посока предстоящата почивка и още какво....усмивка! Непременно усмихнати!
Хубав ден!

Четвъртък - Лек и тих като стъпки на балерина

В Синоптичната служба днес е сънено. Синоптичката едвам се събужда сутрин. Ходи през деня със симптоми, които за щастие, имат и други - та не е сама. Разсеяност, забравяне, изключване от света, реене във въздуха, по-дълго съзерцание на листата, които се раззеленяват, внезапни сълзи, сънливост....Пролетната умора е достигнала явно висините си. Колко хитро е да се правят избори, когато народът е в състояние на упоение от променящото се време и порода. Скоро ще съставим в Синоптичната служба Наръчник по внимателно гласуване, който да предоставим на вашето внимание. Защото звездите на небето по избори стават прекарлено много. Част от тях са прекалено фалшиви и ще объркат моряците и летците в навигацията. А хората, които возят те, трябва да останат невредими и да пристигнат все пак.
Ще се опитаме да противодействаме на пролетната умора с мирни средства. Може би повече задачи, та да има повече вътрешна организация. Може би малко танци скрито, за разкършване. Може би - да погледам балет - за освежаване на очите. Със сигурност балет довечера. Невероятно е как преминават сцената с безшумни, ситни стъпки - дори и мъже, на повече от моите кила. Да не говоря за дребните, изящни създания на жените. Така ми се иска да се появявам и изчезвам на сцената на собствения си живот, но Вселената ми е отредила друга роля за изпълнение.
Та така - да се борим дружно с пролетната умора - приятели! Друго си е, като не си сам. Ще сложа днес малко по-веселяшки шарки, а след малко ще погледам Бареков от Стара Загора. Той със сигурност ще ме развесели или ядоса.
Хубав ден, лек и тих като стъпки на балерина!

Бели мисли, сини мечтания - в сряда

Добро утро, скъпи приятели! Днешната синоптична прогноза е добра - има слънчице на хоризонта, който обаче е опушен над хълмовете на Аязмото. Слънчицето огрява блоковете отсреща и те изглеждат като къщите на остров Санторини - бели, засилващ се бял цвят.
Надявам се днес да е хубав денят ви, сряда е милостива и всеопрощаваща. Винаги съм усещала този ден като ръка на челото. Нали срядата е женски ден, та ръката е на мама - когато челото ми гори, тя е там и температурата на тялото и на мислите пада, а сърцето се успокоява.
Няма как на днешния ден да не извадим всички женски оръжия - гримове, панделки и финтифлюшки, герданчета, гривни и перца и да не се накичим, просто няма как...Срядата е ден за украса, за разхубавяване на света, за подчертаване на женската хубост.
Срядата е средищен ден, средище на нови мисли и хора, на идеи, за разговори и забавления. Ден за бяло вино и синьо сирене вечерта. За бели мисли и сини мечтания - през деня.
Мечтанието ми в синьо е за морето. Липсва ми. Както ми липсва и родния дом. Но първо ще си ида при мама, а после при морето - още малко топлинка и сила да съберат дните.
Хубава и гиздава сряда! Поздрави от Синоптичната служба на 8-я етаж!

Вторник на палци

Добро утро, скъпи читатели! Днес не мога да бъда обичайно словоохотлива и бърборива, а и то не всеки ден е даден за оптимизъм. Някой ден е даден за тъга, друг за тишина, друг - за съзерцание, някой - за въздишки, друг - за замечтаване, трети - за сълзи, четвърти - за спомени, пети - за мечтания и така.... Понякога сърцето иска да постои на палци малко по-дълго- просто така, да усети тънкото равновесие на красотата. Която се люшка между живота и смъртта.
От вчера имам още една звездичка на небето...И понеже и написах стихче за сбогом, се сетих за едно любимо стихотворение на Калин Донков, което искам днес да публикувам тук. С пожелания, ако случайно някой ден душата ви е по-дълго на палци, да не се страхувате - тя има нужда и от това, има нужда от тишина, покой и малко целителна тъга. Прегръщам ви!

ВЕЗНА
Поминъкът.Постелята.Плътта.
Приятелства.Премеждия.Поклони.
Обмислено съдбата в кръг ни гони.
И този кръг е свит от самота.

Дали не ни достигаше злина,
или едната вярност ни увлече-
но влязохме във кръговете вече.
И всеки кръг е пълен с тишина.

Не търсихме от времето залог.
На нежен случай кой ли е разчитал!
Във всяка гръд тиктака закъснител
и той отмерва неизвестен срок.

И уж нещата следват своя ред.
И драмите са уж едни и същи.
А тъй човек децата си прегръща
навярно само в паднал самолет.

Безкрайност, твойта нежност ни руши.
Суровостта ти само ни калява.
Но не гали, което ще остава!
Които ще изчезнем, утеши....

Дружелюбен, но досаден дъжд!

Добро утро! То просто край няма този дъжд...Скоро ще се измият и ще паднат всички бои от пейзажа, толкова вали безспирно. От прозореца всичко изглежда не просто сиво /и сивото е цвят все пак/, а направо безцветно, без конкури. И на покривите бордото и кафявото ги няма, всичко се е сляло в едно. Няма край този дъжд. Иначе вчера повървях малко под него гологлава - беше топъл, дружелюбен на усещане. Обаче като е безкраен и то досадява. Най-малкото защото ти е дремливо целодневно. А ще се работи и ще се учи вече. Ваканцията свърши, птичетата се излюпиха сутринта и поеха към школото сънни, сънни...
Призовавам днес особено активно да наситим деня с цветове, защото липсват на хоризонта. Първото, за което е сещам е яркорозовата ми блуза и такъвзи шал. Цветът на радостта за индийците - е това наситеното розово и въобще си е голяма закачка. Позволяват се ароматни свещи, всякакви поклащащи се цветчета и джунджурии на работното място. Рамки със снимки на любими хора и изобщо - насищането на пространството с фигурки и изображения от щастливи моменти. Иначе няма как да се съпротивляваме на дъжда, няма друг начин.
Пак уточнявам - не е лош, но вече много продължи и досади на всички ни. Два дни ми потропва на терасата и мокри гълъбите и трохите от обществената кухня на перваза. Ееее, докога?
Успешен ден и седмица ви желая, да тръгне по вода и да ви върви във всяко начинание!
Поздрави от Синоптичната служба на 8-я етаж!

Ода за Братята с Лъвски сърца /в ед.ч./

Добро утро! Както ви казах, днес имаме празник в Синоптичната служба - младши стажант Радослав има рожден ден. Той е следобедна смяна и сега го носи сладкият сън от течащата в момента ваканция, а и едва ли се интересува от писанките на Синоптичката, понеже е зрял човек. Той не си пада по извънредните неща. Обаче пък ако го връхлетят внезапно - ще ги оцени. Не знам защо така празниците изнервят мъжете и си го обяснявам с харчовете - парични, на време и емоция, които трябва да отделят. Само че някак си няма друг начин и се налага да се примирят и изтърпят.
Днешният рожденик също е класически мъж - не обича празниците, карат го да се чувства неловко. Със сигурност ще ми се скара за тези поетики, но пък аз няма да се разсърдя де. Тази сутрин в негова чест и в чест на още един рожденик днес - Живко на Жени,бе сътворено следното стихотворение. Героят е в единствено число, но става дума едновременно и за двамата /само единият дето не е в момента пред очите ми, има си майка,  по-висок е от Радослав, рус, със сини очи, хубавец-викинг/. Родени на една дата, сърдечно са абсолютно идентични, еднакви и прекрасни. Та ето Одата за родените на една дата момчета - Братята с лъвски сърца:

Така е мил и хубав като спи…

Поглеждам го минути и немея-

Момчето ми със приказни очи

Отде ми го донесе ветровея?

Отде? От масата на Крал Артур?

Или от Изток - Манастир в Тибет?

Той си е Рицар от победен тур

и също Философ, Мъдрец напет.

Сега си спи, ваканция е вън.

Рожденият му ден пристигна.

Ще го целуна тихично насън,

Без да посмея да го вдигна.

Ще ме разтърси гордостта…

Благодаря за този син с очи,

В които се оглежда доброта.

Да ми е жив и здрав за милиони дни!

/след малко ще понеса кутия бонбони, да почерпя колеги за рождениците/

ХУБАВ ДЕН на всички ви и да ви е поетично днес!

А от стихотворенията тип "майка към сина си" имам още едно любимо, ето ви го тук:

http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=320&WorkID=11982&Level=2

Код: Внезапен подарък в четвъртък

Добро утро! Днес в Синоптичната служба е предпразнично. Усещането за празник идва от различни поводи - Световната клюкарка Уикипедия каза, че през 2010 година на днешната дата е бил Великден за православната и за католическата църква едновременно. Помня го, беше чудно съвпадение. Второ - утре ще имаме рожден ден на Бате Радо /моето хубаво момче/ и днес ще да мислим подаръци и изненади. Той е такава спокойна гемия по въпроса. Никаква суета на деня и дори на празника не може да го трогне. Трето - днес било празник на българските психолози, значи на Яна и на Катя, което много ме радва и ми дава повод отново да им пиша, че ги обичам.
Та по тези предпразнични поводи първо ще почерпя гаргите и гълъбите с трохите от любимия им хляб от лимец. Те вече се навъртат да видят, закусвалнята днес ще работи ли, защото не всеки ден е отворена.
През прозореца се вижда драматично небе с просветляващи краища над хълмовете на Аязмото. Вече нищо не може да спре пролетното ми настроение и ще се нагиздя и днес, нищо че студът не иска да си отива.
А и празници идат...Харесва ми и ще взема всеки ден да отбелязвам като празник. За утре съм го намислила даже. Защото наистина всеки ден е празник. Когато си минал през изпитания, го усещаш много силно, остро, но сладостно.
Желая ви днес хубав ден и да направите внезапен подарък някому, наистина да видиш как очите се разширяват от кеф насреща ти - е голям кеф!!!!
Поздрави и успехи!

Приказен ден - по Андерсен

Добро утро! Беше невероятна нощ, сетих се защо. Защото днес е роден на белия свят най-чудният му разказвач - Ханс Кристиян Андерсен. Затова е и Международен ден на детската книга. Снощи гледах оперна приказка, тази сутрин четох андерсенови приказки...Изобщо и въобще съм се отнесла, ще знаете.
Андерсен е не само и просто велик разказвач. Той пише за децата като за големи хора и за големи хора - като за деца. Страната на детството за него е страната на зрелите хора в умален модел. Няма детски думички, умалителни, възклицателни, наподобяващи, глезави, къдрави...Той пише за детето, което разбира живота, а те децата са такива. Ние само си мислим, че нещо ги учим. Те разбират живота, многократно съм се убедила в това. Приказките на Андерсен са зрели и мъдри, много човечни, много лични. Уж приказки, а не са за измислени страни, морета и задморски хубавици. Толкова истински и жив живот има в тях. Образи, с които си говориш на улицата. Обикновена магия. Необикновени приключения на делника. Поуки, които може да срещнеш и в купчините зарзават в най-близкия зеленчуков магазин.
Красота е този Андерсен! Днес непременно прочетете нещо от него, може и от компютъра. Шефът ви ще помисли, че творите нещо много важно, което ще му донесе купища пари и слава. А вие ще сте се зачели в приказка.
Аз ви подарявам една, която свързвам със снощната - за китайската принцеса Турандот. Така денят ми е приказка след приказка. Приятно четене и приказен ден!
http://chitanka.info/text/4821-slavejat

Понеделник за окичване на дома

Добро утро! След почивните дни на Синоптичната служба във връзка с личния празник, пътувания, пощене на обстановката/санитарен полуден /, плуване и пътешествие с бенгалски тигър в лодка в роман, подскоци от радост от подаръци и такива едни разни - вече ОТВАРЯМЕ. С един час напред във времето, както си му е реда. До мен е кутийка с панделка - за бели листчета, на които да пиша идеи за прогнозите, преди да ги кача. Всичките подаръци са ми от Майсторки на подаръци - имам червен тиган с лъжичка, облечена като мартеничка и стихче, кутийката с панделката, кутия за чай и свещ с лавандулови полета отгоре, слонче от Индия и такива ми ти прелести. Още като малките деца си слагам подаръците нощем близо до главата си да спят една вечер поне до мен. Едно време слагах и новите си обувки, както бяха в кутия. Мирисът на естествената кожа не може да се сравни с нищо на света. Не може да се сравни и удоволствието от подарък, който не си заръчвал, не очакваш, а така някак си - пада върху теб като слънчев лъч в пейзаж, който не загатва дори за слънце. Ненадейно, внезапно и светло.
Днес прогнозата е обещаваща - има светлина, нежно е през прозореца. Не че е топло, но като има светлина - е нежно. Птиците се реят и те ваканционно. И някак си великденско - все пак за католиците Великден дойде. Тръгнал е и към нас. На вратата ще окача нещо красиво и пролетно - да го примамя насам. Днес и нататък са подходящи дни да накичим къщата за Празника - и тя си чака реда, милата, от Коледа не сме я гримирали подходящо.
Пожелавам ви днес да измислите украсата, из сайтовете има разни хиляди работи и аз ще помагам и ще търся. Да украсите къщата малко по малко, но с обич и поне да разгърнете книгата "Животът на Пи" в книжарницата. От "Шантарам" насам не ме е хващала книга така - за гърлото. Но с тънки пръсти, не задушаващо. А да усетя дъха си, който минава през мен със силата на Живота.
Хубав ден!!!!!!!!!!!!!!!!