Ода за Братята с Лъвски сърца /в ед.ч./

Добро утро! Както ви казах, днес имаме празник в Синоптичната служба - младши стажант Радослав има рожден ден. Той е следобедна смяна и сега го носи сладкият сън от течащата в момента ваканция, а и едва ли се интересува от писанките на Синоптичката, понеже е зрял човек. Той не си пада по извънредните неща. Обаче пък ако го връхлетят внезапно - ще ги оцени. Не знам защо така празниците изнервят мъжете и си го обяснявам с харчовете - парични, на време и емоция, които трябва да отделят. Само че някак си няма друг начин и се налага да се примирят и изтърпят.
Днешният рожденик също е класически мъж - не обича празниците, карат го да се чувства неловко. Със сигурност ще ми се скара за тези поетики, но пък аз няма да се разсърдя де. Тази сутрин в негова чест и в чест на още един рожденик днес - Живко на Жени,бе сътворено следното стихотворение. Героят е в единствено число, но става дума едновременно и за двамата /само единият дето не е в момента пред очите ми, има си майка,  по-висок е от Радослав, рус, със сини очи, хубавец-викинг/. Родени на една дата, сърдечно са абсолютно идентични, еднакви и прекрасни. Та ето Одата за родените на една дата момчета - Братята с лъвски сърца:

Така е мил и хубав като спи…

Поглеждам го минути и немея-

Момчето ми със приказни очи

Отде ми го донесе ветровея?

Отде? От масата на Крал Артур?

Или от Изток - Манастир в Тибет?

Той си е Рицар от победен тур

и също Философ, Мъдрец напет.

Сега си спи, ваканция е вън.

Рожденият му ден пристигна.

Ще го целуна тихично насън,

Без да посмея да го вдигна.

Ще ме разтърси гордостта…

Благодаря за този син с очи,

В които се оглежда доброта.

Да ми е жив и здрав за милиони дни!

/след малко ще понеса кутия бонбони, да почерпя колеги за рождениците/

ХУБАВ ДЕН на всички ви и да ви е поетично днес!

А от стихотворенията тип "майка към сина си" имам още едно любимо, ето ви го тук:

http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=320&WorkID=11982&Level=2