Дружелюбен, но досаден дъжд!

Добро утро! То просто край няма този дъжд...Скоро ще се измият и ще паднат всички бои от пейзажа, толкова вали безспирно. От прозореца всичко изглежда не просто сиво /и сивото е цвят все пак/, а направо безцветно, без конкури. И на покривите бордото и кафявото ги няма, всичко се е сляло в едно. Няма край този дъжд. Иначе вчера повървях малко под него гологлава - беше топъл, дружелюбен на усещане. Обаче като е безкраен и то досадява. Най-малкото защото ти е дремливо целодневно. А ще се работи и ще се учи вече. Ваканцията свърши, птичетата се излюпиха сутринта и поеха към школото сънни, сънни...
Призовавам днес особено активно да наситим деня с цветове, защото липсват на хоризонта. Първото, за което е сещам е яркорозовата ми блуза и такъвзи шал. Цветът на радостта за индийците - е това наситеното розово и въобще си е голяма закачка. Позволяват се ароматни свещи, всякакви поклащащи се цветчета и джунджурии на работното място. Рамки със снимки на любими хора и изобщо - насищането на пространството с фигурки и изображения от щастливи моменти. Иначе няма как да се съпротивляваме на дъжда, няма друг начин.
Пак уточнявам - не е лош, но вече много продължи и досади на всички ни. Два дни ми потропва на терасата и мокри гълъбите и трохите от обществената кухня на перваза. Ееее, докога?
Успешен ден и седмица ви желая, да тръгне по вода и да ви върви във всяко начинание!
Поздрави от Синоптичната служба на 8-я етаж!