Когато гледаш света право в очите

Добро утро в петък! Здравей, ти, о, последен работен ден! Какъв ли ще бъдеш днес и какво ли ще насътвориш в тази пълна обърквация навън? Днес прогнозата ще е с елементи на див реализъм - който иска, да не чете нататък.
Луис Карол можеше сега да живее в България и да пише продължение след продължение на Алиса. Такава гротеска е наоколо, ако решиш да погледнеш света право в очите. Да го гледаш право в очите, докато някой пръв мигне.
Докато на 50 000 души от областта не са изплатени заплати от миналата година, 50 души само в Стара Загора си гласуваха по 700 лв. /досега 160-200 лв/ затова че са избрани от Народа за общински съветници. Апропо, те по презумция са достойни хора с друга работа и заплата, тази е за свършената "на полза роду". Дето я вършат и разни фейсбук-групи, без възнаграждения. Дето я върши един местен вестник с името "Национална Бизнес поща" - той решава за цялото общинско управление, администрация и общински съвет взети заедно, фейсбук-групи, Народно събрание, Парламент, ЕС, ООН и прочие. Без възнаграждение, "на полза роду" и Стара Загора на 8000 години - да живей!
Тези месеци се смениха директорите на библиотеката, от вчера и на музея - последният направо исторически неадекватно. Зимата е идеалното време за конкурси и исторически решения, защото никой няма да излезе по улиците. Ще излязат на улицата само нови 600 безработни, казват от Бюрото по труда, очаквало се масово съкращение от няколко фирми.
Тъжна и жалка картина като за толкова красив петък, какъвто е навън. Кофти е да гледаш света от упор - днес пробвам и усещам игличките му в очите. Ако наточа повечко перото си и го топя в тъмното мастило - мога да напиша реализми оттук та до облаците.
Нека обаче да завършим прогнозата със златистото мастило и със заобленото накрая перо. Имам си книга за уикенда, филми изтеглени от Замунда-та за гледане, йога-за посещение...Какво ми трябва още? Упражнения по гледане на света право в очите, че много бързо си отклонявам погледа.
Чай с аромат на липа, да ми спомня за детството. Вълнени плетени на ръка чорапи-с тях няма и помен от студа. И шепа читави хора,с които да оцеляваме заедно.
Хубав и спорен ден от мен и Синоптичната служба! Честит ни петък!

Четвъртък - първият братовчед на петъка

Добро утро, скъпи приятели! Вчера ме поздравиха "Здравейте, Минка Празникова!" двама колеги от Операта, които много харесвам. Все ми се иска да някой ден да ви напиша за интересния свят, в който попаднах преди една година /този в Операта/, но може би по-нататък. Да пишеш за артисти, значи да си теглиш всяка дума на електронна везна по няколко пъти, а сутрин моят творчески процес тук е бърз. Заслужава си да ви разкажа някой ден и ще го направя. Това е второто ми обещание, което поемам. Първото беше да пиша за Стара Загора такава, каквато е в моите очи и сърце вече 20 години /нали съм пришълка/. Но и тук всяка дума трябва да се мери на електронната везна. Понеже силно критичният ми дух напира по тази тема. И след вчерашния конкурс за директор на Музея е отново силно раздразнен.
Но мълчи, сърце! В мълчанието, музиката, книгите, киното, йогата и разни други дребни нещица е моето лично спасение. А то голямо и колективно няма. И не може и да има в таз страна. Ни партии, ни синдикати, ни конкурси, ни нищо...
Днес отвън пристига голям хлад. Картината през прозореца е ясна и бяла и красива. Мирише на здраве, на здрав студ. Това е едно от хубавите неща на зимата-този аромат. На снежен бор-също. И един красив звук - как скърца снегът под стъпките...Различен сняг - различен звук прави. Пухкавият-един, а леко заледеният-друг.
Ей, тази зима, дойде и това е! Четвъртък е първият братовчед на петъка, близки роднини са. Близо е краят на работната седмица. Може днес да бъде осмислен от обедна среща с приятели, картофена крем супа с крутони и разни такива едни работи. Носи се най-топлата дреха. Ако сте забелязали вече не говоря за цветове. Зиморничава съм много, това е първото ми прераждане в страна, в която има зима и не мога да и свикна откъм елегантност. Сега въртя една жилетка и един дълъг блузон, които са дебели и пухкави и това е цялата ми представа за зимен шик. В зимата студът парализира вкусът ми към контене и засилва апетита ми /който и без това винаги си е в добро състояние, както ми и личи/.
Та така - лек и спорен четвъртък, вкусна гозбичка наобяд и се обличайте и обувайте топло, гизденето ще го оставим за по-подир!

Вторник - събуждането е възможно

Добро утро! Относително свежо събуждане регистрират тяло и мозък при мен тази сутрин. Особено в сравнение с вчерашния ден, в който не само на мен, а и на още много народ бе сънливо и заспало и мудно. Не се справям със снега добре, вървя много бавно, много предпазливо, направо сантиметър по сантиметър./всъщност той в градски условия си е вледенен и опасен, но и мен ме е шубе повече, отколкото трябва/.
Снощи бях на хубав театър - Народният напълни Операта на СТЗ с постановка за камерна сцена, което си е направо супер. Христо Мутафчиев, Владо Танев и един много талантлив младок. И думите на Стефан Цанев.
Тази вечер ще е Опера. Две известни имена и един младок, на който много силно стискам палци. Ако не сте видели "Крал за един ден" - тази вечер е Вечерта, после чак след месец. Хубаво зрелище отвсякъде и във всеки един момент. Когато е пълна залата, като снощи - се мъча да запомня лицата на хората и ако може някак си да им кажа всеки път да идват, не само на гостуващи столични театри. Радвам им се на всеки поотделно. Понякога си мисля, че на такива събирания се преброяваме - колко сме останали в тази страна и град, какви сме, кои сме, че има все още надежда...че винаги ще има. Хем тъжно, хем радостно-може да е и двете едновременно, може. Доста от хората, които не виждам често в залата - искат класа. А то е един вид антибиотик срещу вируса на посредствеността и имитациите - навсякъде и във всичко в живия живот около нас. И са прави да я си я искат.
Напоследък и класата специално в изкуството успешно се получава - може би животът търси равновесието и уравновесява с класа цялата идиотщина от другата страна /на политиката ни, на здравеопазването, на образованието и тн/. Та си струва времето и напускането на уютния и топъл дом за час-два вечер за местната и национална култура.
Край на кинопрегледа. Сега да завъртим лентата на днешния филм - разбира се, снежен, още дебело облечен, дебело обут. Вълнено сако, тройно замотан шал около врата и ярко червило - за кеф са едни от малките тайни на зимния днешен ден.
Според и лек да бъде за всички вас! Поздрави от Синоптичната служба!

Айде зимата дойде - честито!

Добро утро! Ето и снегът дойде. Минчо Празников позна, но и младият му колега Емо Чолаков-също. Той каза, че зимата идва в неделя. И тя дойде. На вкус и цвят я опитах точно 15 минути, докато снощи притичах до магазина и обратно. Вятърът беше силен и си беше студено и валежно. Обичам снега и зимата главно през прозореца. Хлъзгавите градски тротоари и улици ме плашат. Вървя бавно, бавно и стигам от точка А до точка Б за двойно повече време. Най-обичам да държа някого под ръка докато ходя, така имам повече кураж. Но не винаги е възможно. Сега събирам сили да потегля на работа в снега. ..
В планината е друга работа, там снегът не ме плаши и студът също. Иначе е добре - снегът донесе свежест във въздуха, притиснат от тежките и душни мъгли. Свежестта сега е чудна, тя е и здраве-въпреки че има грип, той ще затихне и избяга скоро. Когато децата се напързалят здраво и отъркалят в снега, пък и си хапнат от него веднъж-дваж.
Дойде ред на якето ми с пух, който понякога изскача във вид на случайно перце и тогава ми става смешно като се погледна - каква съм маскирала се на човек гъсочка. Иначе пък якето си топли, грешка няма в такова време.
Тази седмица имаме много предложения в културната кошница - може да си вземете от нея разнообразни оперни и театрални заглавия. Утре в Операта е Кралят, на 30ти - много нежната Мадам Бътерфлай, на 31ви - камерната Дидона и Еней. Днес ще пристига Народният театър с камерна пиеса, а май на 30ти - постановка на Бина Харалампиева. Ами стига вече именни дни и софри, време е за повече култура и изкуство. След това много, ама много е подходящо червено вино. Сънищата са артистични и красиви...
Сега би трябвало да ме събуди мисълта за делника и новата седмица, но още не е. Днес действаме с код - топъл пуловер и дебели ботуши. Да му мислят тези,които трябва да са официални на работа. Падне ли снега, не свалям дебелите ботуши дори и под заплаха.
Сънувах, че си избирам някакъв интересен чай в мъничко и много красиво магазинче. В Стара Загора имаме такова, но едва ли ще стигна до него. Сега по пътя ще си купя някакъв що-годе чай.
Пожелавам ви хубав зимен ден, спорна работа, красиви моменти и много усмивки!

Петък, най-сетне петък!!!!!!!!

Еха, петък е! Най-сетне дойде петък. Става ми най-любимият ден. Не че работя в каменна кариера или на нивата с мотиката, но миналата и тази седмица бяха много, много трудно поносими за мен. Затова ми се иска час по-скоро да свърши работната седмица и ако е възможно да ида в планината в дървена къща с печка с дърва и да не видя жив човек, да не продумам дума. Два дни - без хора и без да говоря. Мога, ако поискам - да повикам катеричката на дървото и да я нахраня. Ако поискам, без да ми се налага....
Понеже още ми е ядосано, че ми и личи. Започнах прогнозата направо яростно за моя лек и ефирен утрешен стил. А навън в Стара Загора е пак мъгла, от другия вид - тъмна, тежка, плътна. От вчера се усеща, че май наистина ще дойде зимата. Едно такова -усеща се в носа тънкото завихряне на студа, който идва насам. Ми дано! Може да ни направи и по-добри. На студено се мисли по-трезво, въведен си в условия, които те принуждават към борба с позволени средства и сътрудничество. Сигурно затова скандинавските народи са постигнали такова благополучие. Студът те кара да търсиш топлинката - а най-силно сгрява човешката доброта, усмивката, добросърдечието, подкрепата, екипната работа за добро. Такива ми ти разни...
Понеже си ги мисля напоследък...Как има хора, които само като ги видиш - и озаряват мига. Като излезат на сцена - и тя става светла и засиява. Човекът носи себе си навсякъде - и в работата си и от пръв поглед се усеща. Мисля че 21ви век е век на сетивността и всичко и хората много бързо се усещат и се събират един с друг - по свой образ и подобие.
Много ми се иска днес денят да мине бързо-бързо, да се прибера вкъщи, да гледам Комиците и да се смея. Ако не са смешни - да си пусна филм от тези, които все не им идва реда. А събота и неделя да вали, да вали, да вали сняг, толкова много да вали, че само да го гледам през прозореца и никъде да не излизам, никой да не се обажда, нищо да не правя, освен да готвя, да чета книга и да си гледам филмите. Ето този път - както започнах, така и завърших прогнозата. Бих препоръчала за днес да сложите червена дрешка, против уроки и за ярко настроение. Спокоен и хубав петък! До понеделникът.

ЧЕТВЪРТЪК на тънката, в детска възраст мъгла

Добро утро, мили хора! Стара Загора е пак завита с тънка мъгла. Както неведнъж сме съобщавали от Синоптичната служба, тук мъглите са няколко вида. Днешната е от тънките, ефирните, млечните. Хем мъгла, хем се вижда през нея. Бих я определила като "мъгла в ранна възраст" или "детска мъгла". Виж, "зрелите мъгли" са страшна работа - непрогледни, тежки, гъсти, смразяващи.
Какво е подходящо днес да се върши като занимание? Ами обикновено в мъглите е хубаво да се откривателства, да се прави нещо ново. В обедната почивка човек да открие ново магазинче, ъгълче, фрагмент от къща, прозорец с красиви пердета, красива витрина...Да опита нов вид чай, да се пръсне с нов парфюм и да си мисли за него...Днес е ден, изключително подходящ за дребнички удоволствия. Мога да ви предложа и по-голямо - да дойдете на опера или да решите, че ще завършите седмицата утре с посещение на опера. И няма да сгрешите. Сега ще го напиша кратко, но за "Крал за един ден" ще напиша повече във ФБ. Пренасяте се в друго време и понеже на сцената е 1733 година изключително истински направена, чак по някое време се оглеждате около себе си, защото ви се струва, че седите в Ла Скала или в някой пищен театър с балкони, златни амурчета по стените и пурпурни завеси със златни пискюли...
/та няма да сгрешите, ако си позволите и по-щедро удоволствие като операта. Освен това, тя някак си ви прави по-специален, не знам как става магията, но става/. Отнесох се, но тази вечер все пак е Премиерата.
Днес задължително се носи някаква дрешка с бляскава нишка или блясъчета по нея, широк шал с капчица парфюм върху него, за да не дишате мъгла и да скриете нос в шала. Друго какво...за много чай с лимон и кафява захар казах вече.
Остава да сложите усмивката и да сте уверени, че днешният ден ще е прекрасен ден! Поздрави от Синоптичната служба!/сценографията на Боби Стойнов за "Крал за един ден"/

Сряда - нека, нека, нека да е спокойна

Добро утро, добро утро! Вчерашния ден ми дойде необикновен, ама в повече...Но...такъв си го пожелах, че и на вас. Много бурен ден. Много неспокоен. Нервен и истеричен. Веднъж се зарадвам, минути след това ме натъжават. Веднъж се усмихна, веднага след това ме разтревожват. Не че не завърши добре, даже много добре, но беше странен ден.

Надявам се и си пожелавам днешната сряда да е мирна, кротка, усмихната, добра, спокойна, уравновесена. Без извънредни ситуации.Така кротко, пастелно полегнало е небето тази сутрин. Красиво е, макар и тъмносиво. Все пак си е зима. Колегата Празников казва, че ще има зима, само дето закъсняла и че през февруари ще има сняг и студ. Когато навън е много студено, асансьорът в сградата ни започва да вие като във филм на ужасите. Когато се движи, не просто скрибуца, а вие страховито. Явно така реагират металните въжета на студа, по това познавам че температурите са под нулата. Нямам нищо против вече да погазя в сняг, само да няма лед и да е хлъзгаво. Тогава се издигат новият ми страх-от хлъзгаво. Имам стари, родена съм с тях - от змии и от високото и новопридобити - от лед и зъболекар. Страховете ни са си част от нас самите, това си е то. И в преодоляването им и в обичането им - е животът ни.

Не смея много да се протягам днес в пространни описания на необикновения делник, както споменах в началото. Затова ще ви пожелая простички неща - среща с приятел, хубаво кафе, гореща пилешка супа с препечена филийка хляб наобяд, парченце хубав черен шоколад...Ей такива ми ти простички радости. За цвят - днес се носи кралско лилаво /утре е премиерата в Операта все пак и си имаме Крал на сцената все пак/. Може да се класирате за представленията на 24 и 28ми, пак ще са хубави и кралски. На сцената е пищно, костюмите и сценографията са ама наистина чудни!

....Така, простете оперния рекламист и приемете един свеж, утринен щедър поздрав от Синоптичката и нейните пожелания за спокоен ден! Хубава сряда!

Вторник - ден на добрите семена

Какъв ли ще е вторникът? Добро утро! Сигурно ще е важен, защото днес е Бабинден и празнуваме святото тайнство на раждането и заклинателите му. Сигурно ще е и обикновен, защото се състои както всеки ден от задачи и разрешаването им. Със сигурност ще е неповторим, както всеки един ден. Така и започна при мен - забравих вчера да си купя кафе и ето сега - пия сега останалото вчерашно, дето на нищо не прилича вече...
Сетих се заради днешния празник, че Синоптичната служба на 8-я етаж гледа към Родилния дом в Стара Загора. Преди често поглеждах към един прозорец там, зад който се раждат бебетата - дали свети нощем. Ако свети - идва бебе на този свят и си лягах с усмивка. Ако е тъмен - ами нека си починат пък лекарите и акушерите и да поспят една нощ...Сега когато пиша тези редове, прозорецът свети...
Какво ли друго интересно ни е приготвил вторникът? Крие го засега в тъмнината навън, обаче то ще си се издаде. Даже подава любопитно нос навън. Май се крие в Операта, където в четвъртък ще има премиера. Май е едно нещо такова весело и много красиво мелодично като неизвестната опера на Верди "Крал за един ден". Днес ще има първа генерална репетиция. Все едно е гледате черно-бяла гравюра със силно цветни хора върху нея, които се движат и пеят ли, пеят красиво...
Вторникът е ден благодатен на зараждащи се чудеса, които бързо израстват - за часове. Ден на хубави семена, от които стават хубави растения. Всичко е наред и така, както трябва да бъде. Затова цветовете са меки, земни, добри - днес е ден на кафявото във всичките му видове. Желая ви хубав и ползотворен вторник! Поздрави от Синоптичната служба на 8-я етаж!

Понеделник - денят между старата и новата седмица

И ето пак понеделникът дойде, добро утро! Тъма навън, разсънвам се много бавно, чашата с кафе е до мен на дивана като коте. Само че е нужно да ме събуди, не да ме приспи с мъркане, че голяма седмица се задава...
И миналата в края си беше много бурна. Не съм писала от четвъртък, денят в който ходих на кино и се върнах с главобол и ми се повръщаше. Сега си давам сметка, че може би филмът има такава една цел - да покаже светът на богатите толкова брутално, че да ти се доповръща, но знам ли...Във всеки случай залата беше претъпкана /четвъртък и промоции/, което хем ме натъжи, хем зарадва - дошли хората все пак на култура. Торби с наркотици, час и половина от общо 3 часа порно сцени, възхвала на яхтите, мацките, омарите, калмарите, златните часовници и возила, които можеш да имаш ако имаш пари. Тъкмо по вкуса на подрастващите, което вече направо ме ужаси /въпреки че е забранен до 16 години, вече го има в Замунда-та за народа тинейджърски и друг/. Народът в залата се смее на велико изиграната от Леонардо сцена, в която той е парализиран от един наркотик и не може да говори и да слезе по стъпалата, а се търкаля по тях. Голям смях, няма що...Не знам защо е направен този филм и защо ще вземе Оскар-и и защо е толкова велик, както казват познавачите. Не че познавам много богати хора у нас, но и тези които познавам ми будят възхита. Парите изострят жаждата за още повече пари, нищо повече. Във всеки случай този филм така ме раздруса, че сигурно няма да ида да гледам "Американска схема", защото ставало въпрос за същите работи. Мерси. В хранителната верига да си плувам като дребна цаца ми е добре. Ползвам един очистителен тих и кротък и напоителен плач отвреме навреме и след него животът пак придобива смисъл.
Така, стига вече с този Вълк, но все пак обещах да пиша и спазвам уговорката. Днес денят започна сивкаво-син, време е за сивичката жилетка, която си обичам и която се развява като бързам, защото е дълга. Та значи дрес-кодът е сиво днес, на което вървят всички останали ярки цветове. Може вече да се поразгледате за предложения за украси - иде Свети Валентин, а така са хубави сърчицата в разните им вариации.
Желая ви успех, да ви върви леко с всички задачи и да се усмихвате повече!

За сънищата, които напоследък помня

Добро утро! Навън е пълна тъмница като пиша този поздрав. Интересно, дали до края на прогнозата ми ще се е просветлило. Понякога става така. Понякога - не.
От вчера нещо стана със сънищата ми - помня ги. Обикновено не ги помня, което ме прави по-спокойна. Като ги помня, мисля върху тях. Това е все едно си имал ден с преживявания, само че насън. Във вторник вечерта сънят ми беше такъв - с преживявания, в 2 части, запомних и двете, мислих върху тях /имаха даже скрит смисъл/. И тази вечер - почти същата работя, но се отказвам на този етап да размишлявам върху смисъла. Няма смисъл.
Помня цветен сън отпреди много години, който беше приказен. Аз - с розова рокля с тънки презрамки и с много камъчета по нея. Винаги съм харесвала роклите с тънки презрамки, но за съжаление не мога да нося такава поради обективни обстоятелства. /същото е и с обувките на токчета, така са хубави, така ми е хубаво да гледам жена на красиви обувки с токчета, обаче краката ми не са годни/. В цветния сън имаше и една приказна градина с цветя различни видове, оформени като огромно сърце. Този сън го сънувах в едно бунгалце два на два метра с четири легла и 7 пирона по стените на първото ми море на Каваците.Тогава Общината имаше бунгала за служителите си - на най-красивото място на залива. Морето се чуваше, когато заспиваш - бунгалата бяха кацнали над него....
Сънищата са хем независимо пространство, хем зависимо - за мен от преживяванията ми през деня. Често ги отнасям и в съня си. Но ми е далеч по-добре да не ги помня.
Снощният ми напомни пак за несвършена от мен духовна работа. Ще взема решение по нея, но може би не сега, не съм готова...Що се касае до днешната сряда не на сън, а наяве - тя ще бъде супер сряда. Всичко ще върви по мед и масло. Леко и гладко, дантелено и гиздаво. Женски ден е и му върви да се нагиздим. Носят се гердани, брошки, китки и всякакви такива работи за повече красота. В Операта пък ще се обличат за първи път костюмите за идващата премиера. А костюмите са наистина много, много хубави!
Хайде спорен и гиздав ден! И да сътворите преживявания за красиви сънища.

Летни спомени за летене с парашут

Добро утро и хубав ден! Това, което виждам през прозореца е тъничък въздух, който синкавее, има не особено здрав вид над хълмовете - опушен е. Но видимостта е добра и дори прави гледката една особено ярко изразено панорамна. Хубаво зимно утро почва...
И преминава в пролетно слънце пообяд - много приятно за разходки, но все пак зима е, някак си не и прилича. Този типичен за топлото време цвят на синьото размечтава за море определено. Снощи се сетих за приключението си с парашут, за което не съм разказвала, но пък имам снимки. То беше плавно издигане от един скутер, ние с Радо висим здраво вързани на един прът. Качваме се във въздуха /казаха момчетата на над 100 метра/ и си висим, разглеждайки Созополския залив. И медузите, с които е пълна водата. Аз съм полупарализирана от страх. И се втрещявам напълно, когато Радо пита "Ами ако паднем?". Страхът е много бърз състезател, светкавичен е - признала съм му го. Стига пръв до финала /мозъкът ни/ винаги. Признала съм му го. Обаче в случая си беше страшничко, защото страхът може да те блокира зле. Както и да е, това с парашута над морето си е хубаво преживяване...
Спомних си го и защото дочитам Мери Попинз на стари години, сега ще почвам продълженията и. Но с парашут не бих скочила - този, с който бях,те издига и спуска, а това е съвсем, съвсем различно.
Днес е Ден на полата, така съм си го заплюла и топлото време го подкрепя. Така че слагайте смело и не се бойте, няма студ навън. Освен това полата си е женска работа, а значи привлекателна и неустоима /стига съм ходила като докер на пристанището с тези работни дънки!/.
Хайде усмихнат ден и да ви върви по въздух, вода и суша! /снимката ми е на слизане от парашута/

Годината набира скорост

Добро утро! Навън е наистина красиво утро. Още се чуди и то като мен да се събуди ли, напълно ли или да остане полузаспало, че да си досънува - но е красиво. Блещукат светлите прозорци и небето има красив цвят. Не разбрах, какво се случи с вятъра, който снощи носеше развижване и обещания за сняг. Сигурно и той си доспива някъде, но сняг казаха - ще има. Вятърът дойде да ни напомни, че има мнооого време до края на зимата и да не се отпускаме много-много на припек.
Постепенно годината 2014та набира своя ход и започват важните и дела. Ето, ние в Операта ще имаме другата седмица премиера и то не каква да е, а за първи път в страната. /може да побързате с билетите все пак!/. Скоро Народният театър ще гостува в камерен вариант макар в наше село. Общината се готви да приема бюджет, в който се чува, че парите за култура вече ще са на санитарен минимум. Ей такива едни работи в първия месец на годината, януари...Важен месец е, в него избуяват много знаци за после.
Какъв ще бъде днешният 13ти януари ли? Ами спорен ще бъде, работа колкото щеш - за тези, които тях си чака и които си я търсят. Ще бъде усмихнат, отпочинал, ще ухае на прясно нахапана вкусна, захарна, медена, червена ябълка. Аз лично ще се запася с представители от този вид, защото след изобилните софри е нужно новопридобитият глад за още и още храна да се залъгва с плод /да го излъжем, както се казва/.
Днес определено се носи нещо пухкаво и меко като усещане, на цвят угоден за вас и според настроението, с което сте се събудили /моето пухкаво и меко има даже и блясъчета зашити по него/.
Хубав понеделник, с настроение. И умната!

За "Спасяването на Мистър Банкс"

Добро утро от хремавата /още/ Синоптичка! Ще изчакам кротко да си мине там настинката, колкото време е решила и това ще е.
Сега искам да ви напиша за филма, който гледах вчера /а докато го гледах, интересно - никаква хрема нямах/...Обичам явно думата "прекрасен", защото бих я употребила и за "Спасяването на Мистър Банкс". "Прекрасен" е дума от речника на една класическа романтичка, каквато съм.
Да започна със закупуването на билетите. Двете сме със Снежка и в салона са купени още 2 места. С момичето хубаво на касата водим разговор, какви филми се търсят и защо този чуден филм ще има 4-ма посетители в деня, в който билетите са на промоция. Момичето е на наша страна и то обича хубавите филми, но продава фантастики главно. Става ми криво, не че не си го знам...
Започват рекламите на новите филми. Харесвам поне още два, които при 6 човека в залата /дойде и Зорето с приятелка/, едва ли ще стигнат до Стара Загора./ Хората си гледат продажбите все пак. И затова бичат фентъзите до дупка./ Постепенно в залата идва още малко народец и ставаме почти към 12 души....
Почва филмът - вълшебно, защото в началото са дете и баща, който прави детството  приказно. После порасналото дете Памела Травърз /авторката на Мери Попинз/, с душа останала в детството. Стават с Уолт Дисни две пораснали деца. /Към 20тата минута две възмутени булки си тръгват, защото не били гледали по-скучен филм от този и леко се втрисам душевно../
....Диалозите във филма вървят - разкошни, истински. Слушаш най-красивият английски език, който скоро не си чувал. Тя говори литературно, изискано, изключително...Има акцент и стил, който в 21 век вече го няма и в антиквариатите дори.
Филм, който те прави добър, нежен. Както обичам да казвам "вдига те над земята".
Решима съм по въпроса да намеря координатите на шефовете на тези МОЛски кина в града и да им пиша. Да ги помоля да си затворят очите за финансовите резултати и посещаемост и да ни "отпускат" тук, в наше село, ТАКИВА филми, като "Спасяването на Мистър Банкс" - поне веднъж месечно. Поне веднъж месечно, поне един такъв филм да се яви сред всичките екшъни и фентъзита Девойката на касата каза, че е излишно да мечтаем да дойде френски филм, защото са опитвали, но не се е продавал изобще /както казват в СТЗ/.
Леле че дълго се получи това моето излияние  таз сутрин...Прогнозата днес е благоприятна за всички вас, носи се розово, ходи се на концерт в Операта довечера. Това е също от местата, където може да усетите, че сте "вдигнати над земята".
Поздрави от Синоптичната служба!

Сряда - ден красив и лекотворен

Добро утро, скъпи мои! За вас сряда, 8 януари - за мен първи работен ден по трудовото ми правоотношение. Сутрешно ранно събуждане, абсолютно трудно ставане, извършване на редица движения, за да се събуди това тяло и да събуди ума ...Бях ги забравила в красивата ваканция тези едни ритуали. В ранната сутрин има очарование, което обикновено харесвам - тишина, кафе на спокойствие, някакво женско суетене какво да облека...
С една дума - начало на трудовия ден. Какъв ще бъде той? Много ми стана смешно, като чух видна астроложка да казва за годината 2014та - "Каква ще бъде тя? Каквато си я направим." Това е то - днешният ден, да ви кажа, ще е такъв, какъвто си го направим. Аз имам лично вече списъче с чакащи дела, обещание за обедно кафе, вземане на мерки против разболяване /защото вече съм с начална хрема/ и така - подредбата е донякъде ясна .
Останалото е - с какво Денят се е приготвил да ме изненада. Това не знам, ще го разбера в ход. Така постепенно ще се получи един 8ми януари - какъвто съм си го намислила аз и какъвто ми го е намислил Денят.
От днес имам да изпълнявам едно лично обещание към себе си- по-често да се гримирам. Ще видим колко ще е често, все пак е много приятно да си ходиш неглиже и като се гримираш - изведнъж да предизвикаш масов възторг у хора, които не са те виждали напомадена обичайно. Да не се заричам да е всеки ден, но пък може и да го постигна.
Днес бих препоръчала да се носи пухкав шал около врата и да се пие чай в неограничени количества. Този от върбинка е много хубав /Яна ме открехна, благодаря ти/, но го има само по заведенията.
Така, нищо друго не ми остава освен да ви пожелая лека и спорна сряда! Поздрави сърдечни от Синоптичната служба и бъдете усмихнати и добри днес!

Прослава на водата в понеделник, Йордановден

Добро утро и честит празник на именниците днес - Йордан и прозводни! Снощи отбелязахме един пред-Йордан, тази вечер почивка, утре - на Иван. Нямат край софрите и седенките, но името си е много важен знак за човека и требе да се тачи. Снощи май имах сън в тази посока, но не си спомням ясно. /Сънищата също се объркват в мъглата, която е от няколко дни над Стара Загора/.
Днешният ден е работен, но и празничен, така че ще е полу-работен. Ритуалът за Йордановден на езерото винаги е бил един от любимите ми, особено в частта с освещаването на бойните знамена - много ми е вълнуваща. Преди идваха и полицаи с коне и гледката беше много достолепна и древна, но го няма вече този отряд в Стара Загора.
Снощи си направих мълчана вода и пих сутринта от нея. Наистина изглеждаше сякаш са я обикаляли самодиви, въпреки че беше покрита - имаше някакви прашинки в нея и други там потайности. Надявам се пожеланото да се сбъдне, защото е съкровено. Изобщо днешния ден ми дава повод да напиша няколко думи за водата, за която не се сещаме, защото ни е като въздуха. Откакто се върнах от Индия преди май 7 години беше, всеки път, ама наистина всеки път, пия ли вода от чешмата, и се радвам вътрешно като дете. Защото и представа си нямаме повечето хора тук, какво е да не можеш да пиеш вода направо от чешмата. Да те учат да пиеш вода от бутилка, която задължително да е херметизирана и каже "пук" като я отвориш, а ако може директно да изливаш водата в гърлото, без устните да докосват бутилката. Така наистина пият вода всички индийци. Аз не успях да се науча.
Така че да благодарим на водата по тези места и да сме благодарни на мястото, в което живеем за водата, която имаме. Днес може да сложите нещо синичко, така и така за водата писах досега.
И да ви върви по вода и да поздравите именниците, които познавате! Честито Богоявление!

Петък в търсене на белотата

Привет в петъчната по-късна сутрин! Вече е третият ден от Новата година, а тя също регистрира бърз ход. Миналата беше такава - разбързана една и бързо случваща се. Тази ще е подобна, ми се струва. Ще се опитам да я смекча, като си върна режима на дните, който имах до 2012 година със задължителната йога. Ще прибавим и един-два ритуала - от свещените за жените, които пренебрегвам. Дотук станаха доста "ще", но те не са планове /да не разсмивам Този над нас/, а са намерения. И като си ги мисля само дори, ми е добре...Освен това първият ден от Новата година бе много хубав и съм обнадеждена, че е добър знак.
Както знаете, винаги съм обичала особено много петъците, заради идващите почивни дни след тях. Този петък е интересен откъм случващото се зад прозореца на Синоптичната служба. Забелязва се усилено прелитане в небето на птици, характерни за Черноморието ни и е много красиво. На фона на белеещото се напоследък небе морските птици са романтични. И те носят от белотата, която засега липсва в града - бялата зима. Забелязвам, че имаме склонност да си добавяме белота, когато липсва - и снощи отбелязахме с Албенка на връщане от йога забележително бяло палто на една витрина и забележителна в бяло декорирана витрина на магазин за джунджурийки - точно срещу Универсалния.
Понеже часът е вече късен за прогнози откъм тоалети - мога да ви пожелая само бели мисли, светли мечти, сребърни почивни дни и да си дадете истинска почивка от софрите, че се задават нови с идващите именни дни. Не забравяйте, че днес до 13 часа, докато свърши новолунието, още имате време да напишете 10 свои желания за Новата година и да ги запазите /астролозите гарантират висок процент на сбъдване!/.
Светъл и лек ден!

Бял ден, чисто Нова новеничка година

Добро утро! Не можем да не направим прогноза от Синоптичната служба на 8-я етаж за чисто новия първи ден на Новата 2014 година! Просто няма как. Сверихме уредите и им зададохме цифрите на новата година. Часовникът на компа избързваше - поправихме и него. Променихме снимката на Синоптичката, която снимка не е толкова арт като предишната, по-остро гледа на новата, но пък това е обичайния и поглед. Този арт-поглед го "отпуска" само за специални случаи и хора. Освен това новата снимка е от незабравимата последна чужбина - Лондон, 2011та и е особено сърдечно ценна.
Днес целият ден е даден за размотаване по домашному, дълго пиене на кафе и чай по което време решите, четене на книга, писане на пожелания. Колегите астролози посъветваха някъде към 13 часа, когато ставало новолуние - да си пожелаем и напишем писмено желанията си за сбъдване. Може да го направите, ако не сте се прекалено захласнали по Новогодишния концерт от Виена, който е магия - всяка година.
Градът е особено притихнал тази сутрин, след снощните пиротехники и гърмежи, канонади, залпове и всякакви разтърсващи Вселената направо звуци и гледки, които отразихме документално в кратки видеоклипове от разкошната видимост на 8-я етаж.
Както казват за първия ден като бял лист - наистина днес над хълмовете на Аязмото и изобщо цветът на града е бял. Такъв ще е и дрескода за днес, в случай че излизате навън. Аз си има подходящите зимни дрехи, дори напоследък съм се сраснала с бялата барета, която непрекъснато нося.
Пожелавам ви хубав и усмихнат ден днес, а в Новата 2014 година да бъдем здрави, усмихнати, щедри /дори на малки жестове/, добри към себе си и към другите, и най-вече БЛАГОДАРНИ за всичко, което имаме, за всеки миг, за всяка крачка, вдишване и издишване, усмивка и сълза...БЛАГОДАРНИ!
Сърдечни поздрави от Синоптичната служба на 8-я етаж, която ще продължи да работи усърдно и усмихнато и през Новата 2014 година!