От вчера нещо стана със сънищата ми - помня ги. Обикновено не ги помня, което ме прави по-спокойна. Като ги помня, мисля върху тях. Това е все едно си имал ден с преживявания, само че насън. Във вторник вечерта сънят ми беше такъв - с преживявания, в 2 части, запомних и двете, мислих върху тях /имаха даже скрит смисъл/. И тази вечер - почти същата работя, но се отказвам на този етап да размишлявам върху смисъла. Няма смисъл.
Помня цветен сън отпреди много години, който беше приказен. Аз - с розова рокля с тънки презрамки и с много камъчета по нея. Винаги съм харесвала роклите с тънки презрамки, но за съжаление не мога да нося такава поради обективни обстоятелства. /същото е и с обувките на токчета, така са хубави, така ми е хубаво да гледам жена на красиви обувки с токчета, обаче краката ми не са годни/. В цветния сън имаше и една приказна градина с цветя различни видове, оформени като огромно сърце. Този сън го сънувах в едно бунгалце два на два метра с четири легла и 7 пирона по стените на първото ми море на Каваците.Тогава Общината имаше бунгала за служителите си - на най-красивото място на залива. Морето се чуваше, когато заспиваш - бунгалата бяха кацнали над него....
Сънищата са хем независимо пространство, хем зависимо - за мен от преживяванията ми през деня. Често ги отнасям и в съня си. Но ми е далеч по-добре да не ги помня.
Снощният ми напомни пак за несвършена от мен духовна работа. Ще взема решение по нея, но може би не сега, не съм готова...Що се касае до днешната сряда не на сън, а наяве - тя ще бъде супер сряда. Всичко ще върви по мед и масло. Леко и гладко, дантелено и гиздаво. Женски ден е и му върви да се нагиздим. Носят се гердани, брошки, китки и всякакви такива работи за повече красота. В Операта пък ще се обличат за първи път костюмите за идващата премиера. А костюмите са наистина много, много хубави!
Хайде спорен и гиздав ден! И да сътворите преживявания за красиви сънища.
Няма коментари:
Публикуване на коментар