Събота - милост от Природата и надежди

Добро утро! За Синоптичната служба днес е работен ден, а и имам поръчана положителна прогноза, затова бързам да си свърша работата. А и още една заръка и едно внезапно хрумване тази сутрин трябва да осъществя, макар и малко по-късно и доста писане до различни хора. Но ще стане - всичко, което съм решила да стане.
На първо място е нужно прилично хубаво, безвалежно време за довечера. Проф.Лунгов е един безкрайно готин човек, много искам да осъществи замисъла си като творец и спектакълът за откриването на форума ДА СТАНЕ. Да се укроти това време, да спре да вали, да духа, да гърми и трещи и довечера хората да се порадват от сърце. Аз ще опитам да гледам и от мостчето, което е единствената за мен придобивка от целия "проект". Там вече дори съм измислила и разни интересни неща предвид близката 90годишнина от създаването на Операта./Тя сега няколко дни ще е кино-зала, да знаете и ще се мести на 4ти юни в залата на Синдикалния дом, за да направи концерт/.
Та....довечера ще е хубаво времето и ще се радвате на младите студенти, на талантливите старозагорски артисти от Кукления театър, от Общински фолклорен ансамбъл "Загоре" и другия славен -"Нашенци", малките танцьори от "Траянци", Общинския духов оркестър и разбира се, на моите славни колеги от Операта с  както казват бабите цял жив оркестър на сцената, а че и хор и солисти. Да бъде, ще ръкопляскаме от сърце! А накрая ще друснем и хорце, разбира се. Със сигурност ще има заря и вече там не знам, къде ще се крия, сигурно под мостчето, защото ме е страх от гърмежите и ми е най-хубаво да гледам заря отдалече и отвисоко - от балкона на Синоптичната служба на 8-я етаж. Както знаете, творците имат много страхове, които са тяхната сила и това неразбираемо противоречие е голяма част от чара им /не мога да пропусна да се изтъкна при творците - в никакъв случай!/
Другите ми задачи днес са също творчески и свързани с деца, което още повече ме кефи. Там творческият заряд е неукротим, а страховете още не са избуяли, защото и знанието им за света е още доста по-малко от на възрастния човек. Такава благодатна почва за творчество са децата, чудя се защо не спрат да ги мъчат в училище до последния ден на 12-я клас със знания, които се забравят и поне 40% от т.нар.учебен процес да е Творчество?! Нека си се почудя, то бате Радо още малко и завършва и с чуденето ми приключва. Само че май едва ли, аз като дете на учители няма да престана да се вълнувам от процеса и ще продължа с племенници и други близки на сърцето ми дечица.
Едно време аз пишех шантави съчинения по литература. Понякога изреченията ми стигаха до 7 реда от тетрадката едното и любимата ми г-жа Аргирова пишеше отстрани с червен химикал "Какво става с теб?". Но тя отличаваше стила ми и винаги се четяха пред всички две съчинения за 6 - моето шантавото и класически организираното на съученичката ми Павлинка. Нейният чин беше изряден като съчиненията и - подредени и опънат по конец. А моят - в артистичен хаос. Така и до днес...Добре, че напоследък служебното лице "реквизитор" и невероятен човек Марианка Бочева работи по подредбата на бюрото и стаята в Операта, та се получава един относителен ред в цялата натрупаност.
Та това е то в събота сутрин....Съчинихме пак прогнозата в стил - от цвят на цвят. Навън е прилично време засега, а до 21 часа довечера ще му изпея още няколко пъти мантри, че да се укроти.
Поздрави и усмихнат ден от Синоптичната ни служба!

Петък и принцесите под прикритие

Добро утро! В този дъжд какво да му е доброто, ще кажете? Освен това работната седмица продължава и утре...Направо чудеса от трудови подвизи ще са и голямо отработване ще пада....Хубавото е, че на хладно и на дъжд снощи спах прелестно. Гледах вчера много добър филм, видях се с къдравото ми момиче от Лондон, моята племенничка Жужка, чух си момиченцето Жени преди заспиване. И сигурно затова сънят беше дълъг и дълбок и целебен.
Филмът за принцеса Грейс Кели може да се гледа, препоръчвам го. Отдавна не бях си харесвала филм така - говоря за филм, гледан на кино при  посещенията на нашата славна група в четвъртък на промоция. Вече се очертахме стабилна тройка с тук-там присъединяващи се към нас - със Снежка и Дани, любимата ми арфистка. Снощи във филма арфата се мярваше загадъчно в няколко сцени и изобщо операторски филмът е много пипнат, много изискан, както да прилича на кралски особи. Арфата е инструмент за хора със синя кръв, каквито сме ние и трите, нищо че се маскираме като работещи жени и мъжки момичета. А да гледате Дани как свири на арфа и как движи ръцете си - е такава радост за окото....Неописуемо различен човек от дребосъчето с дънки и карирана риза, което обикновено представлява денем. Нощем и на сцената музикантите стават съвсем други хора, почти нематериални.
Отделно ще напиша любимата си реплика от филма, защото тя е за отделно написване и много съзвучна с последните ми настроения - душевни, мислени и писмено изразени. Не знам дали да не засиля йогата, молитвите и да успокоя гнева си...Но и на филма може да видите, то просто се вижда - разликата между политици и държавници. И как се обича Родината, и как се защитава и какво е да си интелигентен, духовен и изискан, когато си политик и държавник.
Интелигентен и изискан, да пее Мария Калас на приемите ти....Хехеее, направо си го обръщам отма в БГ вариант. А в размерите на наше село картинката вече е ...о, млъкни сърце! Разбира се, че съм предубедена и приемам всичко лично, защото съм личност. Не съм редник за изпълняване на команди.
Така....днес ми се искаше като Принцеса Грейс, в нейна чест да се облека стилно и изискано, но този дъжд не ми позволява, а и освободих личния си шофьор да почива. Така че в чест на Принцесата, която не е можела да ходи по дънки и маратонки, днес ще съм така. Трябва да изгазя по улиците и тротоарите, по които тече вода от проливния дъжд.
Довечера в 21 часа дали ще стане откриване на Форума? Във всеки случай ако вали, оркестъра няма да може да свири, инструментите са нежни същества....
Желая ви ползотворен петък, да ви върви със задачите от деня по вода и да преминете през делника с усмивка!

Този ще е различен, различен четвъртък

Добро утро! Тъкмо си мислех да напиша, че днес е сиво, а то започва да просветлява. Вероятно ще си е един традиционен пред-летен ден. С изключение на това, че е четвъртък, а той ми е особено любим, по незнайни причини. Просто си обичам четвъртък и това си е. Сега, понеже съм на тази вълна от сутринта, ми звучи....готик ....някак си. Готик, писах на една чудна Раличка колко ми е харесал  нейния тоалет за бала. Беше много интересна сред масовката принцеси и пайнерки, а и аз обичам театрализациите. И различните хора, хората с много цвят и свой си стил. Останалите са достатъчно много за фон, за да има и такива - различни и чудати. Това са моите хора. Добре че още от малки някои се промушват през образователната институция и обществото на връстниците си, което ги вкарва в стадо, а там всички искат да са като всички. По едно-две деца на випуск горе-долу успяват да се промушат. Миналата година от Езиковата имаше една червенокоска с късо подстригана коса - много готина сред висящите букли, кокове, и къдри...Е, някои действат и под прикритие...Де ли отиват после те, какво ли става от тях? Няма да им е лесно и у нас и навън...Хората са едни и същи навсякъде, само в цивилизованите страни са малко повече опитомени и подчинени от законите и правилата си, измислени от векове за векове. Докато тук сме още в ерата на уличните боеве и правила и закони за еднократна употреба.

Ако бях учител, щях да се радвам и да пазя старателно такива деца - от тях самите и от връстниците им особено много. Особено важно е децата да свикват с различните от малки. Но не като с образа на брадати жени от телевизията. А с такива като тях, около тях, само че различни. С тях светът е още по-интерес и различен, богат свят, шарен свят, хубав свят. Всяко собствено място под слънцето е особено ценно и всеки заема неговото си отредено място. Не се стреми към това на другия, но винаги да облагородява собственото си място - окопава, полива, тори, сади, подкастря растенията, които засажда там...

Така.....като написах само за растения и се разкихах здраво...Времето на моята ежегодна алергия и любимата ми сенна хрема дойде. Ще трябва да се осведомя за новите пръскала и да си купя някакво актуално, защото пада голямо хремясване, хвърчат милиони носни кърпички, зачервяват се очи, нос...абе една хремава гледка съм цялостно.

Желая ви днес един много различен четвъртък, непременно му дайте цвят и вид и аромат. Аз ще му ударя някакъв вариант на готик, макар и да е черна тениска и черен молив. Все пак, годинките....

Поздрави сърдечни от Синоптичната служба!

Сряда - вече съм едно бяло агънце...

Добро утро! Снощното ходене на йога укроти бесовете и се завърнах у дома като бяло агънце - миловидна и кротка. Също така преминах през Раковска /в наше село разбира се, не столичната/ и усетих за първи път липите, как ухаят - сега е само началото и още не е плътен ароматът. После вече се стеле като невидим балдахин над целия град. Имаше едно заведение с таван, целия в балдахини. Така и над целия град - един аромат пада доста време, на гънки, плътен и почти видим.
Надявам се да стига и до Античния форум, където в петък ще има откриване с фолклорен спектакъл в 21 часа. Между камъните, както и на сцената на Операта вече може всичко - и хора се друсат, и шампионати по културизъм се провеждат, и филмови фестивали...Също както Националния дворец на културата стана битпазар с изложения на стоки за ширпотреба....Все пак не мога да не съм горда, че в Стара Загора преди години се случи нещо много интересно. От Хали /западнал стар магазин/ стана Художествена галерия. Обратното на - от дворец на културата в магазин. От магазин - в културно средище. Тогава децата ми бяха малки, аз щях да започвам работа в Общината. Взех ги на благотворителната вечер в този полуразрушен магазин. Вързах им по един балон за ръката, че където ходят в тази огромна зала-да виждам балоните високо. Тази вечер  усмихнати хора се радваха, че ще се случи пресътворяването му в нещо много хубаво. И то се случи. Много рядко оттогава насетне съм виждала хора в Стара Загора, събрали се от идея, сподвижници както се казва, почти братя. Никога няма да забравя откриването на Музея на един 3 март. Тогава беше същото. Пространството отпред беше изпълнено с хора, които мислеха едно и също. И тримата кметове, които имат принос за строителството му бяха един до друг, много усмихнати. Преди да открием библиотеката, когато в дълга редица от старата до новата сграда млади и възрастни  си предаваха книги от ръка на ръка - беше същото.
Това са събития и места с чиста радост. Гордостта, която изпитваш - се предава от сърце на сърце. Чувството за общност е неописуемо. Може би затова и отидох на шествието на 24 май - ами не е имало повод отдавна да изпитвам чувството за общност по този начин. Да се гордееш с града си и с хората му, да ги обичаш и това да ти личи и да се предава - е то е талант, освен това вече съм убедена - не се придобива. Нужно е да си го има в теб.
Надявам се и в петък вечерта на Форума да е така - да има чиста радост и обич към града, който ни е събрал. Сега чета книгата на Пенка Касабова за Борис Христов - ами не на всички е дадено да могат да обичат и то дълбоко. Само на някои. Така че очакванията ми са поне от общата любов да се получи едно хубаво усещане. Аз бих искала да чуя марша от Аида и хора на поробените евреи от Набуко сред тези древни камъни-но мълчи, сърце....
Знам, че хорцето ще е китно и хората ще се радват. Това е хубаво и озарява вечерта.
Извинения за тези, които внезапно тези дни виждат в Синоптичката едно друго лице, но...Да уточним, че образованието си получих във факултета по журналистика и професията ми е журналист, само дето не я упражнявам. Това да си журналист, остава за цял живот - то е нещо като вътрешен трън, който винаги се изправя и боде, когато има ярко изразена тема в обществения живот. Така че сори, че понякога романтизмът изфирясва нанейде от мен. Пак ще се върне, той си знае откъде да влезе - право през терасата на 8я етаж.
Хубав и усмихнат ден и ви прегръщам ! Да бъдете днес ярки - с някакъв супер интересен цвят.

Вторник - две усмивки на разсъмване

Добро утро, приятели! Три пъти ура за Томас и победата му в "България търси таланти"! Това е моята утеха след изборите. Тази сутрин ме посрещна щастливото лице на ББ, което светеше от изборната победа. Такава детинска радост, че чак завидях. Не знам дали съм способна така да се радвам вече, освен на децата си. Така да сияе лицето ми...Като човек с много умерени мечти, от които само една остана несбъдната - бих казала, че така сияе само човек със сбъднати детски мечти. Като: Левски-шампион, комунистите-на колене, България-на четири морета, Станишев-в Белене, Бареков-в Сахара, Кунева-в Аляска, Винету-в Киноцентър Бояна....

...Но замълчи сърце! Снощи слушах Томас, обърнах се и заспах доволна и спокойна. Не разбрах дали е спечелил и не вярвах да е. Кой ще ти гласува за оперен певец, моля ви се в днешно време?!!!! А сега го гледам, как се радва и плаче като Победител. И даже се разплаках и аз - в ранни зори. За Неговата Победа. Тя ми е много ценна. Едно мургаво дете, което няма да е вече в гетотото, спасено и благословено. Ей това е то радост, за която просто думите ми пресъхват - да я опиша.

Явно НЕГЛАСУВАЛИТЕ на изборите 4 471 891 решиха снощи да упражнят своя вот с СМСи или с обаждане /както направих аз/ за своя любимец в "България търси таланти". А тези 2 061 937  ГЛАСУВАЛИ също може тайно да са пуснали своя вот пък, знае ли се....

Радвам се, че в едно риалити с много зрелищност се награди дете, което пее арии от опери. Един мургав Принц Калаф, който пее за Пекин, дето не спи и за любовта си към студенокръвната принцеса. В Операта има толкова много приказност...

Дори на изпоолющената сцена, която никой не ще да измаже. Надявам се сега в опиянението от победата, да падне някой лев за боя. Пък по-смелата ми мечта е да заработи климатикът, че да охлажда главите, които отиват на заспиване на тъмно и на меко в седалките в "оперния театър", както упорито го нарича общинския Пресцентър. Това е Опера и то Операта на Стара Загора. Независимо кой как я нарича и за какво и как я употребява. 

Ами то толкова ми е объркано тази сутрин, в която погледът ми снове върху две щастливи физиономии, а сърцето ми тупти с тяхната радост, че направо не знам какъв ден ме чака от вълнението в ранни зори и в големи дози. Дрескод - определено в стил "Детство мое, детство ненагледно" - поличка, панделка /фибичка ще си сложа/ и гривничка, може и пръстенче с калинка.

Браво, Томас, снощи сънувах твоята ария и Пекин, който не спи и ти желая да я изпееш в Ла Скала!!!!

Понеделник и европейската какафония

Добро утро, добро утро! Синоптичката ви беше в петък с бесовета на тема култура, а тази сутрин я гонеха след-изборни, които Тя обаче с едно дълбоко йогийско дишане и няколко минутно съзерцание трансформира в относително спокойна вътрешна и външна картина. 

Може би в петък имах малко повече надежди в препълнената с определено интелигентни физиономии зала на Операта на концерта на Хилда Казасян, че не всичко е загубено. Тези хора обаче явно не са ходили да гласуват в неделя . Явно и този път не са. В крайна сметка имаме резултати, каквито ги докараха /данни към 21 ч./  34.82 процента избиратели. Останалите 65% не са се и помръднали в своето неделно разпускащо битие- да отидат да гласуват, макар и с отвращение.

Към 21 часа вчера  най-висока е била избирателна активност в родния ми Кърджали - 43 процента, а в настоящия ми град Стара Загора - 41 процента. Ако за Кърджали всичко е ясно, то за Стара Загора си е направо тема за дълги и дълбоки анализи. Всички социолози казват, че Стара Загора е показателна картинка за цялата страна. 

Тук народът се радва на тоновете излят бетон, нови проекти, фитнеси безчет във всяко междублоково пространство...И най-важното - изпълнен е със светлата надежда, че местната власт "ще бутне ромските къщи в Лозенец" и до дъното на душата си бе потресен и бе  "Разпни го" - срещу тези, които спряха въпросното бутане. 

Около този рефрен премина предизборната кампания в Стара Загора, един съвършен ПиАр на вълнуваща тема. Очаквам в следващата кампания да се предлагат безплатни татуировки  "Стара Загора-на три морета", "Стара Загора-център на Вселената", "Стара Загора-на 8000 години", в няколко фризьорски салона да подстригват безплатно в стил "канадска ливада", да има футбол на малки вратички във всяко свободно пространство, безплатни карти за фитнес и подобни чудни работи.

В крайна сметка честити ни нови евродепутати! Имаме си и един Бареков като розов трендафил сред двуцветието "победители - победени". О, замълчи сърце....Евродепутати ни не са най-достойните, а най-леко промушилите се тарикати. След хиляди мъки по зачеването, един Реформаторски блок поне се сдоби с едно отроче, в което орисниците провиждат остатъците интелект /айде умно говорене поне/, които е способен да даде политическият ни генофонд.

Отсега предчувствам, какви фейлетонизации ще са догодина местните избори...Тогава вече въображението ще е напълно отпуснато, няма да са нужни сковаващите схеми на европейското говорене. Ще бъде трепетен ПиАр, мога да ви нарисувам дори картината....

Понеделник е, ден за нови надежди и изпитания...Лятото дойде и вече два дни весело махам с къси панталонки насам-натам неформално. Дрескодът днес ще е летен и ленен /слагам си любимите развяващи се и намачкани панталони от лен/. Хубав ден, усмихнат и ведър - въпреки всичко!

Предпразнични бесове на тема Култура

Добро утро! Скъпи приятели, Вашата синоптичка снощи едвам преживя пак поредната разтърсващо прекрасна вечер с концерта в Операта. Много щеше да ви стане да напиша във ФБ как се чувствам, щяхте сериозно да се безпокоите за моето здраве - от толкова летене по седмото небе...Сега ми е трудно да разбъркам радостта с болката от всичко, което вчера стана в Операта. Но ще ви го разкажа - то е една съвременна приказка за милата ни България в представителната извадка на "наше село".
Безумно примесване на общински награди "Стара Загора" с награди на Тракийския университет за 40 години висше образование в града. Церемония, която започна в 18 часа и не беше завършила за началото на концерта в 19, когато идваха хора, купили си билети за да гледат и слушат точно това. Тълпа от медии, тъпо снимащи всяка награда, защото на сцената е самият кмет и после ометени до шушка за концерта. Същото и с културните дейци, ПОКАНЕНИ специално, защото този концерт е Празничен и е за 24 май. Някак си е жалко...В залата останаха и се върнаха хора, които в мнозинството си не знаеха на какво точно присъстват. Звъняха телефони и дори се водеха разговори. Тъжно, много тъжно, защото цели редове на балкона бяха запазени за културните дейци на Тракийски университет, както видях табели. Това е Вива Академия, Вива Професорес???! Потресаваща картинка. Наградените със специалната награда "Млада Загора" изхвърчаха навън да празнуват може би по дискотеки и барове.
Чудя се дали утре да ида в блока на културните дейци в шествието за 24 май? Обидно ми е от цялата организация, която видях снощи и не знам маха ли ми се на местните велможи на празника, който не могат да празнуват и почетат  както си му е редно. От ходене по предизборни агитки, никой от тях не остана в залата на Операта за концерта. Никой. Та камо ли да се качи на сцената да поздрави нашия рожденик, чийто юбилей чествахме. Е че как, то трябва да изтърпи и цял концерт преди това.....
Благодаря от сърце за всичките материални придобивки, проекти, фитнеси, финансирания на културния, в частност-оперния живот /не е малко и го оценявам/, но 24 май е ВЕДНЪЖ в годината и заслужава да бъде почетен както си му е реда - с оставане един единствен път в годината в залата на тази опера, чието изкуство може и да не харесваш и разбираш, но Е РЕДНО ДА СИ ТАМ. Само по повод този празник, ако може.
Иначе и за концерта не мога да разкажа,още го преживявам. То беше могъща работа...Красиви и талантливи български мъже, които имат гласове като атомни електроцентрала. И сълзата в очите на Сашо Марулев, която видях дори от балкона...
Ще поразмишлявам днес, тази вечер дали да ида на утрешното шествие - все пак никога не съм пропускала и година, откакто го правим в "наше село". Може би ще ида, защото това е МОЯТ празник. Може би няма да ида, защото ми е яростно обидено от снощи. Моля наградите за 24 май да не се връчват повече в Операта, а където и да е другаде....А ако са в Операта, да бъде поканен актуален бенд или изпълнител, в съзвучие с масовия вкус и предпочитанията на местната власт. Включително и на дейците на културата, науката, образованието....Не замествайте коктейла с  концерт, започват с К но правилния отговор е - "к" като коктейл.
Това не е прогноза, бройте го в рубриката "Когато гледаш право в очите" или там както я бях нарекла...
Спорен ден и хубав празник утре! Най-хубавият български празник - 24 май!

Четвъртък с лекотата на движение на птиците и рибите

Добро утро от Синоптичната служба! И нейните уреди се побъркаха в това внезапно жегаво време, в което вече трети ден пече слънце като в средата на юли месец. Тялото влиза и излиза в атмосферни условия с плюс минус 10 градуса в последните години в България. Не че и по принцип не сме си екстремни хора, но вече и природата е в пълно съзвучие със свето-усвояването ни. Сутрин рано излизам с шлиферчето на рамо, чудя се защо го нося, като съм с къси ръкави вече...И ето - на вечерната бира с картофки и разговори с Таня Бучкова вече е задухало, става да се наметнеш, че даже и облечеш. Време и чудо....
За днес пак крои планове да пече, така ми се струва. Нека си пече! Да минат празниците, че по протокол трябва да сме пооблечени и обути и тръгвам боса. Чак до есента...Може би само една лятна шапка за градски условия ми е нужна. Ранчева все казва, че всяка жена трябва да носи непрекъснато шапка /а и тя ги има доста, от хубави по-хубави/. За зимата имам доста и аз, но през лятото ходя с шапка само на морето...
Морето...То вече чака...През юни и септември ми е най-любимо. Толкова тихо, безлюдно и спокойно. Най-вече безлюдно. Само мое. Ако не го видя скоро, може би ще помогне градският басейн и плуването час-два. Усещането да си във вода. Ей затова бебетата плачат излизайки на белия свят. Искат си плуването и да се носиш леко. Като птица във въздуха или риба във водата - далечните ни пра-пра-прабратовчеди. Всички сме от вида живи същества, но само някои са лекокрили. Човек винаги се е опитвал да наподобява лекотата на движенията на птиците и рибите. Затова е измислил да се спуска от върховете със ски, да танцува с кънки на лед, или художествената гимнастика, или синхронното плуване....Но най-красиво изразен е стремежът му към летеж в балета. Не съм знаела, че толкова обичам балета, преди онази вечер на 20 май с малките балеринки. Влюбена съм в балета така, както само от минал живот ще да е. В сегашния ми е дадена едра конструкция с тук-таме фини връзки - да ми напомнят за миналия живот на балерина. Естествено, че ви го разказвам да ви разсмея....Това за себе си, де. Иначе наистина харесвам балета много. И с удоволствие и най-накрая ще гледам на 11 юни балета на столичани, на снимките всички са на палци, което вече ме изпълва с възторг. Така обичам да се носят из пространството красивите балерини- на палци....
Що се касае до днешния ден - той ще бъде отново оперен и концертен. Няма как, идва празник и хора трябва да бъдат наградени с отличия и с концерт с наистина чудесни солисти. Тази вечер. После утре - Хилда Казасян, тази талантлива чаровница с трапчинки. На самия 24ти - може би най-накрая почивка вечерта. И бира с цаца с избрани на душата хора. Може би....
Днес си слагайте крилатите дънки и тениска, че ще е жега, пак...Желая хубав четвъртък - лекотворен и въздушен!

Сряда - почивка след вчерашния необикновен ден

Добро утро и честит празник Свети Константин и Елена днес! Цялата седмица ще бъде празнична и приказна, то се видяло и познало от понеделник още. Интересно е, че в понеделник вечер бях толкова унила, а снощи - на седмото небе, както написах и във Фейсбук, да не забравят хората, че може да изглеждам голяма и умна /понякога и хубавка/, но съм си един детко и наивитет дълбоко навътре. Вчера беше голям ден, истина ви казвам.
За Балетната вечер в Операта ще пиша отделно, не на всеки му се четат моите писанки за култура. Една моя идея, реализирана на сцена, се случи просто, естествено и прекрасно. Магията стана.....
След балетната вечер и по време на цигарите, които пуша една от друга от вълнение, на входа у дома ме сполетява друга новина и тя връхлита като топъл вятър. Уважаеми старозагорци, вчера двама не-местни родом хора, но толкова старозагорци, колкото редица местни не са, получиха награда "Златен век" лично от Министъра на културата. Изключително се радвам за Светла Димитрова, която доскоро беше и за мен си остава Директор на Историческия музей в града ни. Така е и записана в съобщението на Министерството на културата - директор. Точка. Това е. Местното патриотарско движение, радетел на това Светла да не е директор вече и да е без работа, може да излезе с цял специален брой на в."Национална Бизнес поща" за грешката на Министъра и подопечния му пресцентър в изписването на длъжността.
Този наш град Стара Загора в последните години стана град на шамани и окултисти, на хора, които търсят изчезнали градове, броят кости и смятат на колко точно над 8000-те години е Стара Загора,  коват мраморни плочи върху паметник, защитен със закон, делят  хората на соросоиди и правоверни, обиждат с отвратителни думи с години от страниците на "вестник" Национална бизнес поща, държат ръката на властимащите да подписват документи и съдби. Моя милост също беше громена в няколко броя на вестника, като първо плаках от обида, а после се възвеличах до герой в собствените си очи. Да живееш в град, в който всеки, поискал да покаже малкия си пръст над средното ниво и затова да бъде спъван, наказван, уволняван и линчуван, си е изпитание и закалка.
Само че професионализмът се награждава с награди - от когото трябва и там, където трябва. Вселената си знае работата. Вчера награда е получил и Марин Добрев, директор /все още/ на Художествената галерия в Стара Загора. Все още, защото не е попаднал в списъка на местните шамани, които кадруват в "наше село". И защото конкурсът за неговото място се прави в Министерството на културата, не в Общината. Марин Добрев е човек-критерий за града ни. Както Светла, както Снежана /и тя не е вече директор, и нейният конкурс се състоя в Общината/. Марин е безначален и безкраен, невероятен естет, Сладкодумник, какъвто не съм срещала скоро. И не само в Стара Загора. Никъде наоколо. Такава дарба да говориш и то толкова хубаво в материята, в която свободно се разхождаш - има само Марин Добрев.
От сърце, искрено и лично /при мен няма как да е другояче, освен да е лично/, се радвам за отличията на Светла и Марин. Горда съм, че ги познавам и двамата!
Понеже камбаните биха в ранни зори за днешния голям празник Свети Константин и Елена, сега се разрових какъв ден пък да е бил вчерашния и се зачетох в житието на светията му - Свети Таласиий - колко перипетии само е преживял милия, а е бил на 20 години!
Днес стискал палци и желая от сърце успех на всичките гарджета, които ще държат матури - в 12 и в 7 клас, да са уверени и да им спори писането!!!!
Светъл и лъчезарен ден и много хубави новини! /дрескод - разбира се рокля, днешният празник е много женствен по своему, нестинарите играят в този ден/

Вторник на точки и калинки

Добро утро! Красива бяла светлина върху сивите сгради - ясен знак за хубаво време днес. Даже хубаво, хубаво...Даже липите се опитват да почват да ухаят, някъде из улиците се усеща подготовката им за тези дни, които са най-любимите ми в Стара Загора. Когато липите ухаят. Това се казва туристическа атракция в иначе свръх спокойния, лежерен провинциален град в Тракия. Когато ухаят липите е романтично, особено, единствено, уникално, разпознаваемо през девет планини в десета.

Тези дни е и най-хубавото време да се посети Стара Загора. После тя се превръща в един град, в който е удобно да спреш на път за морето. През лятото всичко стихва и всички търсят сянката и водата. Градът функционира само административно, така да се каже. Чедата му търсят климатиците през деня и алеите на Аязмото след работа и нощем. Ни вятър не повява, ни птичка не пее, образно посочено. Медиите търсят новини и са готови да отразят всичко, що мърда, диша и шава. А пък ако извиси и малко ръст, ще го направят национален герой. Стара Загора е много мълчалива през лятото. Сега и се приказва и то много. То събития, то култура, то чудеса от подвизи и слава ще са до края на юни и някъде средата на юли. Нека, няма лошо...Но смесването на разнородна духовна храна не е добре за храносмилането. В пролетта обаче кой ти гледа - отрупваме шведската маса и кой каквото си вземе. Някои си вземат само любимото, повечето товарят чиниите както им падне. Сега се е паднало!

Сега ни очакват едно през друго филмов фестивал /бих казала че миналогодишния беше тъп/, после джаз-фестивал /традиционно добър, защото го прави Венци, разбира се/, после се задаваме ний, Операта на Античния форум с едно познато и две премиери. Може и театърът да извиси ръст, те правят някакъв фестивал на античната драма, но не съм сигурна всяка година ли е...В хубавото време вечер е разхладително по камъните на Форума, но задължително и с връхна дреха за по-късните часове. Разбирам, че ще почва или е почнал ремонт на Летния театър в Аязмото, което също е добра новина. Към него се стига по романтични алеи за среднощни прегръдки в прохладата.

....Така, за днес прогнозата е определено романтична. Затопли се и е време за дързост и красота. Дрешките върху нас стават по-малко и по-леки, ммммм най-накрая. Днес е ден за точки, ще сложа любимата си рокличка и ще стана като една от калинките, дето довечера ще танцуват в Операта. Цяло ято малки калинки-балеринки на сцената, поне 30 на брой- това не е ли на щастие, кажете ми?!

Желая ви прекрасен ден, много необикновен и да имате макар и един, но спомен за цял живот - специално от днешния ден!

Поздрави от Синоптичната служба!

Понеделник и седмицата на младостта и красотата

Добро утро! Днес, интересно, няма да бързам и се препъвам по пътя за работа, защото ми се спи, а трябва да съм навреме...Ще ида, когато си искам. Не съм задължена, заради съботата и спектакъла в НДК, който мина страхотно. Ей, столицата си е столица - има хора и за Аеросмит, и за опера и за всичко...Мисля че с години не бях влизала в Зала 1 на НДК, но първия си път няма да го забравя. Като ученичка с хора, в който пеех - участвахме в концерт за откриването на двореца. И на сцената свиреше Минчо Минчев...И аз се чувствах принцеса в дворец. Той беше огромен, нов, невиждан за размерите на детското ми мозъче. Сега ми се стори нормален, голям, вехтичък вече, залата голяма, но някак си нормално голяма. С годините се увеличаваме на ръст и размери, а намаляваме на удивление и възторзи...Нормално.
Сега е времето на младите принцеси в Стара Загора - времето на баловете. Момиченца с дълги рокли се снимат на разни красиви места из града, несръчно хванали ги с ръка да не се изцапат в разкаляната обстановка. Килограми грим, лакове за коса и сложни конструкции, токчета, на които ако се кача и ще ми се завие свят от високото...Младостта си иска и настоява за нейните си неща, за да бъде най-уникалната. А тя си е...Затова момчетата винаги са ми били пъти по-симпатични с тези костюми, с които са барнати и готини млади мъже. Догодина и бате Радо ще се разхожда един такъв важен и с онази негова лека усмивка, в края на устните само. Бате Радо не обича да се смее с цяла уста като майка си. Той е загадъчен мъж. И ще е много хубав догодина, а аз какво ще правя вече и без него...Това е, както когато след майчинство тръгнеш на работа - не знаеш къде и как да държиш ръцете си, които досега са бутали бебешки колички. Не знаеш какво да правиш, като няма за кого да се грижиш. И сутрин в стаята не ухае на спящо дете.
Да не му мислим отсега. То е защото видях на снимка хубавото момче-абитуриент на Мария Донева и се разтъгувах и аз...Хареса ми мантрата и и ще си повтарям и аз "Нека бъде, каквото той иска". Където иска, каквото иска, с когото, както, само да е здрав и щастлив.
Та, ще гледаме от тази седмица абитуриенти в градската градина - хубава гледка са децата, хубав ген имаме българите, красиви деца са, а защо има толкова и такива намръщени възрастни, не разбирам. Изключително красиви черти имат децата ни. Изобщо имаме специфични черти, които не мога да опиша точно, но ги различавам дори на опашката за небостъргача Сиърс Тауър в Чикаго преди години. Веднага различих в тълпата семейството българи, а после вече окончателно ги разпознахме по мартениците на ръцете.
Такааааа...Днес ще бъде хубав ден, облечете се въздушно, леко, с дантелки и финитфлюшки - в чест на утрешната Балетна вечер в Операта. Аз ще ида довечера да погледам малките балеринки на генералната репетиция. Толкова са сериозни, съсредоточени и отдадени малки артисти, че думи нямам за тях. Сцената е невероятен магнит.
Със здраве и непременно и навсякъде, на всеки ъгъл и във всичко търсете красотата!

Петък - по дънки, с дързост и красота

Добро утро в петък! За края на работната седмица небето ни поднася тази сутрин една картина с облаци и различни видове синьо и сиво. Разбира се, побързах да я снимам, защото ще отлети. Сега, някъде 30 минути по-късно, е съвсем друга. Съвсем, съвсем...
Струва ми се, че днешният ден ще бъде бързопроменящ се - почти на всеки половин час. За тялото и сърцето не е лесно - да преминаваш през различни състояния. Но е абсолютно обновяващо органите. Може би докарва бръчки, но чудесното на Европата /особено в Източната и част/е, че остаряваме абсолютно нормално. За разлика от Америката, където хората живеят по правила, много вълнения си спестяват и са на външен вид едни консервирани, като запечатани с восък, лица и тела, на които не можеш да определиш годините. Че кой е този, дето иска вечен живот?! Важното е да е хубав, променящ се, предизвикателен, дързък, учуден, весел /доколкото може и си го направим, разбира се/...
Като написах "доколкото можем" и се сетих за изречение, което ми хареса, а изгубих нейде из Фейсбука. Беше от рода, че животът ни е това, което сме имали куража да си поискаме. Имали куража - там е цялата работа в работата....С нарастването на годините на куража пречи разума, преживяното, скептицизма и цинизма, окопаването в сигурното, прогнозирането и пресмятането какво губим и печелим - когато и ако -и такива ми ти разни работи....Това младостта го няма в архива си още. Поне не толкова оцветено от възрастов песимизъм. Поне чисти пресмятания и рязко плащане на сметката е при младостта - тя има сили и има кураж.
Едно време в доста ранна младост имах изпитана рецепта за лекуване на разбито сърце - мое собствено производство. Абсолютна разработка, но не я казвам публично. Работи обаче само в този период - с нарастването на годините на човек не съм сигурна, че е ефективна. И за нея трябва кураж, който както споменях, намалява с годините.
...Определено философско е небето тази сутрин, затова така се отвях. Петък е да приключим със започнатите дела и да се погрижим за сърцето и тялото - да ги отведем на нови места в почивните дни. Днес е ден да сложим дънките, определено. Никой няма да се разсърди на работното място, особено ако не е задължителна униформата. Едно от нещата, които много харесвам на днешното време е възможността да се носиш младежки и свежарски на каквито и години да си. Естествено, не и като вдетинен, разбира се. Да живеят дънките и спортния вид, който ни прави готини!
Хубав петък и суперски почивни дни!

Четвъртък и музиката по петите ми

Добро утро! Днес е от онези бляскавите утра, които разсипват светлина от рано-рано. Сега поутихна малко светлината, иначе към 6 часа беше много силна и обливаща всичко наоколо. Може да се гадае само какво ще бъде днес времето. Вчера започна утихнало, премина в слънчево задушно, задуха вятър следобед, който бързо ме засили в избраната посока, после валя дъжд, спря и пак заваля, докато се прибера вкъщи. Дори ударихме по една цигарка във входа с дружката мила, дето не иска да ме вижда с цигарка на снимките иначе. Ще е хубаво, ако ги спра, обаче ми отиват на движенията на пръстите пусто, а и не съм чак такъв запален фен, достатъчна ми е само една вечер, то си е ритуал за радостта от тишината в утихналата къща.
Така...просто се отплеснах на тази вредна тема, извинете! Днес е ден за симфоничен концерт в Операта, най-накрая! Някаква интересна съвременна музика на Бела Барток, която звучи абсолютно различно, но ми харесва. С талантливо момиче-солист на кларинет, на годините на дъщеря ми. Абсолютно всеядна съм по отношение на хубавата музика. Изобщо не мога и не искам да задълбавам в една посока или че тази ми харесва повече от другата. Мога да слушам и харесвам всякаква /категорично без ЧАЛГА, там вече ако някой ми я натрапва ставам страшна и отивам към саморазправа-имам свидетели на такива сцени с мое участие/. Така ще си и остана без задълбочени познания в нито една област на музиката-има хора, които са запалени рокаджии, или само класици, или оперомани...Всичко ми харесва и познавам по едни особени реакции на тялото и душата, кое е особено върховно. Миналата година дори ходих на концерт на Депеш Мод на стадион, АЗ, сама! С билет, подарък за ЧРД! Че и подскачах, снимах, пях, врещях, но уви....бях далеко, далеко. Сега поглеждам с едно око видеото от концерта им в Милано - брех, Дейв Геън има татуировка ОМ, гледай ти, гледай ти...https://www.youtube.com/watch?v=vEI5MG7HiCA Страшен концерт, майко мила!
Желая ви днес целия ден да мине под знака на хубавата Музика - абсолютно независимо каква. Напоследък си събирам музиката, която харесвам в нещо като списък, да си я пускам веднага когато поискам. И си ходя със слушалчиците сутрин на работа, клатейки глава докато чакам светофара да светне зелено като една ненавременна тинейджърка. Откак се помня, винаги все нещо съм си припявала...
Що се касае до дрескода - тези дни ми е нещо традиционно, макар че съм странна на себе си с тез обикновени, постни дрешки. Ще е тъмносиньо днес, обаче нищо не пречи да врътнете по един цветист шал!
Със здраве и хубав ден!

Сряда -Малки балеринки в дъжда

Добро утро, скъпи приятели! Днес е мъгливо, сиво, мрачновато над Стара Загора, вали и потропва в улуците на блока ни, който не е точно панелен, а е с пакетоповдигащи конструкции, моля ви се. Безумни архитектурни решения за натъпкването на възможно най-много хора на възможно най-малко място са тези апартаменти в нашите класически соц-блокове. Колкото и да го правиш да изглежда на дом, някак си не става, защото е създаден за друго - за обитаване. Не за дом. Добре поне, че съм живяла в дом с градина и потайни ъгли за нашите игри, цветя, лятна кухня - че да знам, какво е. Можеше и да не знам, да бъдем оптимисти.
През прозореца на 8-ия етаж се вижда събуждащата се градска джунгла. Когато е лошо, времето изглежда мързеливо, лениво и провлачено. Обаче не е така, наблюдавам го и себе си в него в последните години. Изключително бърз ритъм поддържа това време, на моменти /напоследък по-често/ свят ми се завива от неговата скорост. От скоростта, с която се сменят събития, хора, задачи, тичам, ходя, нося, избирам, купувам, мисля и веднага действам, защото ще забравя, идват следващите задачи за изпълнение. Дали с вас е така? Този бърз, шеметен ритъм...Един месец не се изтъркулва, той просто пада като узряла светкавично круша на земята и след него следващият светкавично се изпълва с теми, съдържание и бърз ритъм - готов да тупне на земята и той аха-аха, все едно за броени минути. Как да ми остане време за четене или гледане на филми? Не остава в последно време...Надявам се на дните на морето, под чадъра, на стола за четене на книги на плажа...
Освен това пролетният кипеж усилва културния живот в наше село и толкова много има да се види и да се ходи, че ...направо свят да ти се завие от култура. Плюс служебните задължение в този план- по трудов договор и длъжностна характеристика. Дай ми да броя балеринки тези дни, да ги снимам и да им се радвам от залата...Не че някой ме кара да го правя.
Не знам с кое съм по-горда, че в събота Операта на Стара Загора ще е в НДК или че на 20 май на сцената и ще танцуват малки балеринки /една моя идея и мечта, която най-накрая ще види бял свят!/. Децата озариха всеки квадратен метър от огромната сграда - с усмивките си, с малките пъргави крачета и грациозните ръце... Разпериха розови чадърчета с Барби и Уинкс на излизане от репетициите в дъжда навън, имаха търпение да повтарят едно и също движение безброй пъти,  стреснаха се и се отпуснаха после от огромната за техните размери сцена....
Ей такива ми ти неща правят сивия и валежен ден незабравим! За днес дрескода е райе - както го разположите най- добре. Аз имам една риза тип мъжка и си я нося с кеф. Райето ме прави бойна, а китките и ярките цветове - една такава романтична, като божур в градина.
Хубав и незабравим ден!
https://www.youtube.com/watch?v=8SIiGjwREcY

Вторник и петлето в нашия квартал

Добро утро от осмия етаж на Синоптичната служба! И днес птичите песни влизат през прозореца, да се чудиш как става тази магия в градската джунгла и то до толкова оживена улица като "Столетов". В неделя незнайно откъде и петел пропя наблизо в квартала, че и цели два пъти го чух. Не съм забелязвала из някой двор да се разхождат пернати, но кой знае, кой знае...Така на Яна и се чуло преди време гларуси, но то също е истина. Над "наше село" летят гларуси - това го виждаме с просто и невъоръжено око от балкона на Синоптичната служба.
Птичите песни в града са райска работа! Изобщо природата е тази, която винаги най-силно ме е вълнувала, когато съм била в чужбина. Може би само изключение прави Италия, защото винаги съм мечтала да я видя и там красотата на историческите забележителности е потресаваща. Природата и хората са ми най-интересни. Още помня една червена птичка, която кацна на прозореца на кухнята в последния ми дом в Америка. Удивителна червена птичка, която ние нямаме тук. И средиземноморските борове в Италия и как се движат от вятъра. Мидите по брега - колко са огромни. Синьото на морето в Гърция. Жасминовите храсти в Анталия. Една неповторима мелодия от орган в Катедралата във Веспрем, Унгария, когато ръкополагаха млади свещеници. Един разкошен акордеонист във влака от летището към центъра на Париж - влязохме и той засвири...Такива ми ти работи.
Това сутрешно петле днес не се чува наоколо. Но и аз закъснях със ставането. Пролетните сънища са улисващи - не ти се излиза от тях. А през деня и душата се съпротивлява на това бързопроменящо се време и се чуди какво да облече, съблече или да се навлече? Излизаш в слънце, връщаш се се в дъжд и студ, треперейки...Както беше вчера. Добре че мънинките балеринки си носеха розови чадъри на кукли и тръгнаха смело в дъжда след репетицията в Операта. Огромната сцена направо ги смая, душиците. Представяте ли си с тези малки крачета и стъпки как трябва бързо да излязат напред, много бързо, ужасно бързо и да започнат да танцуват...Прекрасни малки същества са балеринките, за радост и в двете групи има по 2-3 момченца.
Така, днес ще е хубав ден, благоприятен и за йога след работа. Носи се розово и летен парфюм със средиземноморско далечно ухание на бор.
Поздрави от Синоптичната служба!

Понеделник - няма ме, още съм в Дръмс, да знаете....

Добро утро! Вашата Синоптичка се събужда с птичите песни навън, но все още се намира на едно друго място, все още...
Може да е банално, може да е изтъркано, тривиално, вехто, смешно, детско, глуповатичко, наивничко - НО-има на този свят извънземни и Теодосий Спасов е един от тях. Снощи свири в обичания от мен, но възтесничък за ръста и размерите на музиката му Дръмс - сякаш свири в летния театър на Лос Анджелис. И пя, и свири на тромпет. И се усмихва, и раздава автографи и се снима с нахалници като моя милост и прочее възхитени женоря.
Не знам дали може да има такова нещо като "повече от вълшебна" - такава е музиката му. Тя е портал във Вселената за моментално пренасяне в други пространства. Няколко тона и си преминал отвъд - на място, където си светъл, добър и красив. Вселената си знае работата, като създава такива хора - праща ги на родители и на място, където трябва. В случая с Теодосий - в Добруджа, при моретата от жита /ако ги има вече такива след погрома на демокрацията у нас/. Но когато се е родил поне - ги е имало. Вероятно от там, от вятъра, който образува вълни в тях, се завихря тази енергия, която влиза в инструмента на извънземния по произход момък. Добре че родителите му са го кръстили така български, че са го и орисали да е здраво свързан със земята си. За красотата мъжка да не говорим, че много ще стане. За мен този мъж е красив с чара на дете, усмивката му също е такава. Гледам в НЕТа - синът му има точно тази усмивка - и съм спокойна http://eva.bg/article/12805-Ochite-mi-zeleni-bashta-mi-izvesten-chast-1-...От снощи се поуспокоих и за България - ами ще я има, дори и с калпавите и политици. Защото Вселената ни е дала извънземни като Теодосий и ги инструктира много точно за тяхната спасителна мисия.
Така....Освен всичко останало, удоволствието да слушаш Теодосий с приятели, абсолютна подборка до един - е вече неописуемо, словесно трудно за изразяване /ЯНА, БЛАГОДАРЯ ТИ!/Дори се надвиквахме с удоволствие и кеф. Слава на Асен, собственикът на Дръмс, че покани Теодосий и сладурите около него за тази чудна вечер!
Видяло се е, че тази седмица ще тръгва джазово - тя ще е едновременно хармонична и не, ами случва се сега, то има специален чар и в такива ми ти работи. Дори може по дрескод едни леопардови шарки да се изберат, напълно е възможно. Омилостивяването на седмицата винаги започва с хумор и закачка. Такива са за мен леопардовите шарки, сигурно заради честото им използване от фолк-дивите. Като ги сложа, значи ми е закачливо...
Желая ви хубав ден и много добро настроение! По някое време ще си направя списък с извънземните, които са сред нас и някой ден може да го споделя с вас и вие също да се произнесете, че повече хора повече се и досещат.

Красота отвътре, красота отвън и обратно

Добро утро! Не бих казала, че навън е вече ослепително слънце, но го има и то в количество и сила, които огряват сивите соц-блокове и ги правят да изглеждат като ярко бели къщи по Средиземноморието. Дори покривите и комините им изпъкват с някакво особено ярко червеникаво-кафяво. Което не би могло да е такова, но така изглежда в утрините със слънце. Цялата ни страна е сивичка и скромничка откъм цветове. Сградите приличат на къщи с контури от книжка за оцветяване. Чакат сякаш да ги нарисуваш в цветове. Новите сгради пък, дето ги боядисват както им хрумне на строители, изглеждат като цветни кръпки из преобладаващата сивота на соц-градежа. 

Интересно ми е като живеят в такава красота и цветове и хармония и зелено и цветя в богатите и уредените западни страни, какви хора са...Красотата отвън ражда ли красота отвътре? Обратното може ли да стане? Съответства ли си? Имаше обяснение за характера на хората според географията, в която живеят - планинци, равнинци, морски...А според красотата около тях? Идея си нямам. Но някои градове и гледки в Италия, Франция, Германия, Холандия, дето ги разглеждам в една симпатична страница във ФБ Травелиста /благодаря ти Зинка, че ми я показа/ - наистина ме карат да мигам често често и да поставя ръка на устата, за да спра удивлението си от красотата /да не би да излезе прекалено шумно някой път/. Просто ми се иска да кажа АХ! по няколко хиляди пъти, но обикновено го правя наум. Последната гледка, която ми остана в очите бяха някакви кукленски къщички край вода дето аха-аха ...и се зададат седемте джуджета на Снежанка отнякъде. В приказката е от гората, а тези могат да дойдат с лодка по реката - голяма красота, че чак нереална!

Вероятно хората, живеещи сред такава красота - я оценят и пазят, знаят да и се радват. Не знам, сигурно хората са еднакви навсякъде. Но ми е интересно тук сред тази сивота, как има толкова цветни, различни, интересни хора...Те невинаги се различават от останалите, често са под прикритие, но някак си се разпознават по особени белези, които са дълга тема за писане.

Пожелавам ви днешния ден да ви е светъл, ярък и зелен, да се разходите добре наобяд и да забележите всички нови цветя в градинките на Стара Загора, а също и отбележете интересни облачни формирования /до този момент още не се наблюдават в небето/

В петък дрескодът е свободен и препоръчително се носят неформални облекла от рода на дънки и спортни разни, така че смело!

Последно напомняне за "Набуко" довечера на сцената на Операта в Стара Загора със съзвездие от гласове - наистина уникален спектакъл!

Хубав ден от Синоптичната служба!

Стари снимки, нови надежди

Добро утро! Леле, отвеях се по снимки отпреди 10 години тази сутрин и забравих за прогнозата....Определено днес е слънчево навън, хехехе. То и вчера беше, обаче с вятър-брррр и на сянка-направо хлад, бррр пак. И все пак поради многото дъждове въздухът е още свеж, макар и в градски условия и напълно поносим за дишане и разходки.
Стара Загора е особено хубава в дните, когато всичко е ярко зелено. Галя Караджова пак се вихри из града, засаждайки цветя и вчера край Операта се раждаше нова цветна композиция. Както и долу около разкопките...Вече има и старозагорско лъвче от цветя, вижда се от тунела под библиотеката най-добре. Даже знам, кой го е засадил, но хайде да не правя предизборни кампании - моята в сърцето е проведена и спечелена от един човек отдавна. Понеже обичам определено сърцати и решителни мъжкари. С чувство за хумор и без примадонски изпълнения. С вярна преценка и добри съветници. В случая човекът от описанието ми е разпознаваем лесно и без да посочвам външни белези. По тях той стърчи над доста хора - и в буквалния и в преносния смисъл на думата. Радвам се, че работих с прекрасни ръководители и като журналист в любимото си Радио и в Общината. Късметлия момиче съм аз, да уцеля Златните години и в двете си работни места!
Та да продължим с цветното разкрасяване на Стара Загора....Може да направя нещо репортажно, Галя и озеленителите от Общината заслужават. С нищо пари да се опитваш да правиш видими неща. Да ги крадат на поразия, но пак да продължаваш. Освен това Стара Загора е доста прилично окосен град и въобще поддържан, не може да се отрече това през годините. В унисон с днешната прогноза за цветния град, в който живеем - днес по дрескод ще се слагат най-новите дрехи. При мен това е абсолютно шарената блузка от Кърджали, за която брат ми каза, че спокойно мога да си я направя на хвърчило /той не обича шарении, а аз - много, както и лъскавко с нарастване на годините/.
Спокоен четвъртък и много позитивен заряд ви желая! За това допринася и разглеждането на стари снимки, моят ден днес започна супер с тях...За вас избрах една от Каваците-мястото, в което съм влюбена от 2003 г. насам - такова, каквото го заварих точно тази година. Сега там няма беседка, а отсреща е застроено с къщи. Но аз съм щастлива, че го имам в спомените си и такова - диво и красиво...

Шарено, шарено, шарено, ярко

Добро утро на приятелите на Синоптичната служба! Завърнахме се, след като всички уреди бяха на ремонт и презареждане на батериите в родния ми край. Както съм казвала винаги и го знаят повечето хора около мен - не мога да живея в Стара Загора, ако не си ходя в Кърджали. Всъщност така беше и в София, така ще бъде вероятно и навсякъде, където съм. Няма как да не се връщам в Кърджали, за мен е магическо място с жива вода, която лекува и зарежда. Винаги си нося от нея и тук, в Стара Загора, но практичните и прагматични тукашни обитатели очаквам да ми искат сертификат за качество и да опиша свойствата и, а аз няма да го направя за тях. Не стига че съм вироглава и вече даром не давам знание и въобще нищо на тези, които не знаят защо искат нещо си от тази, невидимата материя.
В областта на видимата и материалната материя не мога да помогна. В Родопите ни учат от деца, че най-ценното се вижда със сърцето. За другото - в СТЗ си има Поп-фолк клуб "Версай" и там чалгата учи, как да си го поискаш.
От всичко набелязано за гледане и посещение в Кърджали не успях ...по нито една точка. Хухла била далече и ще идем по топлото време и на палатка, отсече брат ми, след като ми се накара че се вдетинявам по много линии. Ни къща на художниците видях, ни в манастира ходих...Обаче си бях плътно у дома, напрегръщах ги нашите, разходихме се два пъти сред природата. Традиционната ми градска разходка премина с Мария и Надето, мога да обиколя с научна и информационна цел ама всичките магазини на Кърджали без дори да купя нещо и без да ми омръзне и да се уморя. А сега имам пъстропера блузка. И три новодомчета-цветя си купих за градината на терасата. Те се казват Пламъчка, Оранжевка и Розовка и са пламъче, летен гербер и калдъръмче. От мама имам Здравко и Здравка /два корена здравец/ и някакви сакъзчета и моловки, които трябва да се "хванат". Така градинката вече придобива почти завършен вид, още малко дизайнерски трябва да я пипна само. След първата си вечер на терасата гостите са в добър вид, с изключение на Здравчовците, които са нещо клюмнали. Трите петунии се държат бодро, както и холандското цвете, посадено в чест на тези, които са зад граница.
Ето така-цветно, ще е и в първия работен ден след празниците. Бъдете убедени. Ще си сложа най-шарените и ярки дрехи днес, за да продължи да ми е цветно и в делника. Такъв е дрескодът днес: убийствено ярък.
Желая ви хубав ден и да не забравите за петък вечер в Операта, ако за тази вечер още нямате инерция!
Поздрави от Синоптичната служба!