Птичите песни в града са райска работа! Изобщо природата е тази, която винаги най-силно ме е вълнувала, когато съм била в чужбина. Може би само изключение прави Италия, защото винаги съм мечтала да я видя и там красотата на историческите забележителности е потресаваща. Природата и хората са ми най-интересни. Още помня една червена птичка, която кацна на прозореца на кухнята в последния ми дом в Америка. Удивителна червена птичка, която ние нямаме тук. И средиземноморските борове в Италия и как се движат от вятъра. Мидите по брега - колко са огромни. Синьото на морето в Гърция. Жасминовите храсти в Анталия. Една неповторима мелодия от орган в Катедралата във Веспрем, Унгария, когато ръкополагаха млади свещеници. Един разкошен акордеонист във влака от летището към центъра на Париж - влязохме и той засвири...Такива ми ти работи.
Това сутрешно петле днес не се чува наоколо. Но и аз закъснях със ставането. Пролетните сънища са улисващи - не ти се излиза от тях. А през деня и душата се съпротивлява на това бързопроменящо се време и се чуди какво да облече, съблече или да се навлече? Излизаш в слънце, връщаш се се в дъжд и студ, треперейки...Както беше вчера. Добре че мънинките балеринки си носеха розови чадъри на кукли и тръгнаха смело в дъжда след репетицията в Операта. Огромната сцена направо ги смая, душиците. Представяте ли си с тези малки крачета и стъпки как трябва бързо да излязат напред, много бързо, ужасно бързо и да започнат да танцуват...Прекрасни малки същества са балеринките, за радост и в двете групи има по 2-3 момченца.
Така, днес ще е хубав ден, благоприятен и за йога след работа. Носи се розово и летен парфюм със средиземноморско далечно ухание на бор.
Поздрави от Синоптичната служба!
Няма коментари:
Публикуване на коментар