Едно петъчно усмихнато писмо

Добро утро! Имам списък, по който се движа с писмата с желания. Гледам, че повечето теми /желания/ съм ги засегнала, което звучи добре за мен - дисциплинира ме това сутрешно писане. Иначе вляза ли в обичайния мързел, излизане няма...И си пропилявам деня в служба на народа. А всеки ден ни доближава до старостта...Днес ще помоля Вселената за спокойни старини -от мое име и от името на доста други хора. Имам примери как се остарява красиво и достойно, което ми се иска да ми се случи и на мен. Тонито, нашият боен йога-талисман например. Велика работа е тя, с нейната жизненост и дух и модерен поглед. Напоследък развява едни модни рокли, боти и ботуши на каре, които ми вземат акъла. Но тя изглежда елегантно. Не се бори за младост отвън навътре. Тя си я има вътре в сърцето. Обгражда се с млади като нея по дух, а и по възраст хора. Смее се, готви с любов, всичко върши с обич. Не се оплаква никога. Не чака някой да я потърси-тя търси връзка със света и с хората. Не е обидена на никого, когато е сама. Не и тежи, когато я връхлетят много хора. Не седи по градинките да коментира с други ниските пенсии и калпавия живот и как никога нищо не достига-ни пари, ни време, ни нищо. Бих искала да остарявам като Тонито и децата ми да ме обичат и да се грижат за мен, разбира се, без да им се натрапвам в живота по никакъв начин. Казах на Жени снощи, че ще бъда много добра баба. Ако ми позволи, разбира се. И не че засега си се представям, но знае ли се. Бих помолила Вселената за старост без болести, без залежаване, с достатъчно зъби в устата, с достатъчно храна, с живо тяло и душа. Не само за себе си, както уточних е това писмо. И за хората, които гледам по улиците, по телевизията. Би ми се искало нашите възрастни хора повече да приличат на западноевропейските. Тази година направо ме изпълниха групата шведи-пенсионери-хористи, които обикаляха няколко дни из Стара Загора-не само че различни на дрехи и вид, но и на държание. Едни усмихнати, направо смеещи се, закачат се, говорят си весело, изглеждат като любопитни деца, снимат, коментират и очите им светят от жизненост и добро разположение към живота. До тях половинките им - също забележителни бабета. Казано в най-сладкия смисъл на думата. Баба и дядо са много сладки за изричане думи в българския език. Кратки и сладки. Не като в английския-дълги и официални /гранд-мама и гранд-татко/. Какви ти "гранд" са баба и дядо - те даже не са големи на ръст вече, с годините човек се смалява. И се смалява до ръст, удобен за прегръдки, за гушкане и непрекъснато завиране в ръцете им. Баба и дядо са пухени възглавници, на които детето да се облегне. Те са като нощна лампа с цветни стъкла - за да заспиш и сънуваш цветни сънища. Те са всеопрощаващи, всичко знаещи, винаги готови да обърнат внимание, любовта им не зависи от оценките и поведението, тя идва по директни пътища от сърцето. Нека Вселената даде на всеки, който го желае от все сърце - да стане баба или дядо, от най-щастливия вид. А младите да не забравят, че освен родители, детето има жизнена нужда от баба и дядо, дори ако са 4 на брой още по-добре. Но както се случи. И така, днес е петък и завършваме седмицата с чудесен концерт в Операта. Билети няма, както и за абсолютно последния концерт за годината в понеделник-НЯМА! Както на пълна зала я завършихме, така и на пълна зала да продължи, си пожелаваме от сърце! Спокоен петък и всичко да ви е наред днес! Не забравяйте да се усмихвате, поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!