Писмо до Дядо Коледа №2

Мили Дядо Коледа, точно срещу Синоптичната служба има бяла сграда, в която се раждат бебета. Вечер свети един прозорец, който съм си наумила, че е на родилна зала или свързан с процеса. Поглеждам го, преди да заспя и докато пуша цигара в бокса - ако свети, значи се ражда бебе, ако не - докторите почиват. Моля те през настоящата година да донесеш рожба на няколко момичета, които лично познавам и знам колко я чакат и на всички, които чакат. И на тези, които се чудят искат ли, защото се чудят-ще имат ли пари да гледат дете...На Рождество едно бебе се е родило в ясли, при животните, в крайна немотия. И като порасло, променило света. Всяко бебе идва на този свят с разписана дажба, не се притеснявайте. Повече в този дом няма да има бедност и мизерия, той ще е благословен. Е, ако искат родителите му да обличат бебето в Армани и скъпи дрешки и да го хранят от еко и био-магазини, да има памперси със златен ръб поръбени и сребърно гърненце да пишка в него- едва ли винаги ще е възможно. Бебето е благословия за целия дом, крила за всички възрастни около него, коренна промяна на живот и съдби - за добро, разбира се. Моя позната ми беше казала скоро: "Защо никой не ми каза, че е толкова хубаво да имаш дете, нямаше да се мотая толкова време?", докато тичаше след дребосъчето си в парка. Дядо Коледа, от все сърце ти благодаря за чудото, което поръча преди време в работилницата на Майсторите на чудеса - това Ин-витро. То даде надежда и огромна радост на милиони жени. Преди много години и аз помогнах със стипендията си да стане едно бебе и то е вече мъж за женене. Не достигаха пари, беше 7-ми опит, беше решила повече да няма. А стана Божидар. За мен Ин-Витрото е почти единственият белег, че родната ни медицина се движи с някакви крачки напред. Иначе като цяло е скръбна работа. Не е хубаво, че лекарите търгуват най-святия процес и тайнство - раждането. Така срещу заплащане не боли и не се мъчиш и ти подават едно бебе. Знам, че тук не мога да очаквам промени. Където е "човешка нагласа" и личен и професионален морал, си е лична работа - всеки си отговаря за него си. И така, и иначе - появилото се бебе на този свят е благословия. Всяко дете е благословия. И своето, и чуждото. Всички развити страни се познават по абсолютната и безпрекословна защита на майката и детето. Няма начин жената да остане в мизерия, сама и да не може да гледа рожбата си. У нас все още може. Законите ни хич ги няма и никой не започва от промяната точно там, където се дават абсолютните права на жената и детето. В гражданските и всякакви там процеси...Кой ти ги гледа гражданските дела, там няма пари. Докато пишех тези редове, проверих за прозореца насреща - свети. Зад него някой се суети, сигурно е шумно и напрегнато около процеса, който ще даде резултат във формата на пищящо вързопче с ръчици, крачета и очи, които веднага запомняш за цял живот. Дядо Коледа, пиша ти това Писмо №2 с молба, която да изпълниш според заслугите ни и плановете на Вселената за всеки един от нас. Подпис: Синоптичката от 8-я етаж