Писмо до Дядо Коледа №4

Мили Дядо Коледа, аз и Мариана Желязкова /и няколко други момичета, но не са ме оторизирали да им казвам имената/ много те молим за свое собствено местенце под слънцето, ъгълче в панелните апартаменти, което да е само за нас си. Както казва Марианка - метър на метър да е, да си сложа шевната машина и да творя. И моето нека е метър на метър, да си сложа лаптопа, да си подредя книгите, една настолна лампа и толкова ми трябва за моя кабинет. Ако има стени, ще има фотографии на Делка Кръстева и картини на Петя Константинова по тях. Настолната лампа ще е от мънички,цветни стъкълца, подредени в разни красиви форми-май се казваше стил Тифани, за нощните такива лампи. Ако пък е по-големичко пространството, Дядо Коледа, да прилича на стайче, примерно - ще има още люлеещ се стол с вълнено одеало върху него. Да си чета на тишина и спокойствие вечер. На тишина и спокойствие ми е нещо като мото напоследък, то със сигурност е от годините. Но и от работата с много хора. Много искам да си имам своя стая, мое местенце. Толкова писани работи са ми разхвърляни. Стихове от детските години чакат да ги набера на компа. Искам да си събера и материалите от Радиото, те бяха писани на пишеща машина. Сега са сврени в "моя си кашон" на свитъче с вече пожълтели листа и чакат да си ги препиша на компа. В компа ще ми е завещанието и в този вид - на писаници и драсканици - друго няма какво да оставя на дечицата. Може би някой ден книга, но не се осмелявам засега, имам прекалено голямо уважение към думите. Дядо Коледа, пък Марианка Желязкова е, бих я сравнила, с най-любимото ти джудже. Тя просто е толкова сръчна и умеятна, такива красиви работи прави, така подрежда къщата си...Бих искала да се смаля и да съм коте у тях, сред красивите неща, правени от стопанката. Тя даже и боядисва сама, Дядо Коледа. Заслужава да има свое си местенце, работен кабинет. Заслужава да има и собствена Галерия, но сега от Изкуство кой ли е прокопсал...Все още общо като държава сме на ниво "манджата преди всичко". Все още и в 21 век. Като Марианка е и Ели Гинзарова, също Жени Пекова, Марианка Бочева да не говорим /нашият Сръчко в Операта/ - толкова много момичета, правещи красота. Дядо Коледа, колкото повече е грозното навън - толкова по-силно става движението на Момичетата, създаващи красота. Това е то, по законите на Вселената е. Ако можеш някой ден, направи така, че Красотата да не е в нелегалност, да не е нещо като ятаче на партизаните, воюващи за нея от планините. Нека да слезе с марша на победата и да управлява. Красотата. И така, Дядо Коледа, това писмо е съкровена мечта на няколко момиче, но може да го пуснеш в пощенските кутии или там, където си знаеш - на съответните момчета, та белким помогнат. Ако не - ще взема едни блокчета Итонг или една някаква по-лесна за слагане дограма и ще си оградя моето си местенце. Където да се прибира душицата ми вечер и да ми разказва приказки. Тя ходи на места, на които аз не успявам и има да ми разказва много. А и обичам да сме си само двечките. Благодаря ти, ако си ми прочел дългите излияния, Дядо Коледа и направи така, според както сме заслужили и според Вселената. Поздрави от Синоптичната служба на 8-я етаж!