Цветната и наивната сряда. Слънце с тебешир.

Хубав ден! След вчерашния експеримент с европейско кино, Синоптичката няма да повтаря повече опитите. Много ми дойде и нямам и любопитство дори да продължа, след полския филм с Жулиет Бинош. Старата Европа ме натоварва с тъга, размисли върху безсмисленост, лицемерие и тн, все присъщи за хора с много история. Предпочитам си оптимизма на Холивуд, добротата, ведростта, диалозите и историите с трагичност, която пак някак си не те смазва. Така че оттеглям от вчерашната си дописка трите удивителни, защото живот като в европейско кино - НИ ЩЪ! Стига си ми реалността българска и ежедневния екшън "от пусто в празно", в който живеем.
Всъщност разбирам, че залите има винаги много хора, когато дават български филм и това е добре. Да вземе да стане тази "златна липа" изцяло българска, нещо като преглед на българското кино, че да си дойдем на думата и така.
Дотук с киното, довечера ще излекувам остатъците от вчерашната екранна дивотия с йога - там е светът ми на тишина и хора, които харесвам много. Тишината лекува, последните събота и неделя бяха много лечителни за мен, защото бяхме само аз и книгата. Филми и книги харесвам, когато ме заразяват с доброта, издигат ме поне на 3 см над земята, водят ме за ръка, утешават ме, не ме смачкват и забиват. Не мога да си представя толкова време и пари похарчени, за да гледам от екрана извратеностите на живота, оф пак се отплеснах...
Освен това в свилия студ и мрачност днес можем да наситим деня с повече и повече цветове, така че ще се увия в най-шарените възможни дрехи и шалове и гривни и дрънкала. Иска ми се светът да е повече наивен и повече детски. Може да си начертая с тебешир едно слънце на тайно място. Това връща в детството.
Също и усмивката, плюс че е безплатна. Хубав ден и много, много цветен!