За Букурещ и националното достойнство

Добро утро, скъпи приятели! Синоптичката беше еднодневно в събота в Букурещ, както разбра и целияj свят и донесе оттам впечатления, размисли и разсъждения, вместо обичайните покупки от МОЛа, в който има и голяма ледена пързалка и влакче на релси над главите ни, и моди и манджи и всичките там атрибути, присъщи на МОЛ-културата. Нека първо започна с Благодарност за дружка Дида, която ми направи тази екскурзия подарък за рождения ден. След завръщането си и коментирахме воаяжа, пасажи от разговора ще представя и на вашето внимание. Благодарността е това,с което ще започна описанията. - Румънците са благодарни хора. Разказите за тази и онази сграда, за това и онова започват и завършват с име на създателя и вдъхновителя на конкретния обект. Природонаучен музей? "О,знаете ли, че той се казва Григорий Антипа на името на създателя си и този човек 50 години от живота си е посветил да прави сбирката му!". Музей на селото? "О,да, създаден е през 1936 г. от Димитрие Густи. Представяте ли си какво съзнание е имал човек като него - да вдигне тези къщички от местата им и да ги пренесат в столицата и да ги пазят вече толкова години?!" Дворецът на Парламента, пред когото се тълпят на кълбета американци и чужденци да гледат "Дворецът на Чаушеску". "О, да, знаем, на чужденците им е любопитно, те искат на видят Палатът на Чаушеску. Ние го наричаме винаги Дворецът на народа. Всичко в него е от Румъния, всеки вложен материал.И не,не сме критични към Чаушеску, народът казва-ето, все пак ни го е оставил след себе си" - Благодарността е тема, която винаги ме е вълнувала. Благодарен за мен е мислещият човек, също така и смиреният, и вярващият. Да, в Румъния вероучение се преподава във всички училища от 1990 г. Хората го оценят като добро дело. Престъпността в милионен Букурещ е намаляла и е една от най-ниските за световна столица. Църквите са пълни. Хората се кръстят, молят, пеят, палят свещи и отдалеч им личи,че е силно чувството, с което го правят. Никой зад мен, преди мен, около мен, не се опита да се приближи към туристическата ми раница на гръб, нещо да ме застраши по някакъв начин. Като я нямаме "присадена" по рождение, благодарността се учи и по този начин -чрез Вероучението. Учи се в училище, от първи клас. При нас би трябвало да е от яслите още. Имаме много да наваксваме. А и е хубаво децата да се пазят чрез Вероучението и чрез образованието - от родителите си. От новите родители. Става все по-страшно с родителите. - Не знам от това, че името му звучи като в мъжки род, по нашему, от що ли, но Букурещ има мъжка енергия. Пълен е с красиви, стройни,млади мъже.Из центъра, дето ходихме де. По заведенията. По улиците, събирайки се за съботното заведение нейде. Хубава гледка са и мъжете, и жените. Смуглички, добре облечени, добре гримирани. Никакво насилие над природата, никакви изрусявания, подути инжекционно устни, не. Из центъра не се видяха пълни хора, нито младежи с акне. Ха сега, замислям се, аз защо обръщам внимание на такива работи?! Ами защото у нас е масово. Защо е масово, питала съм лекари. Казват, че едно от обясненията, е некачествената храна. - Тук идва място за третата тема-храната. В Букурещ има пазар, в който бабите от селата продават мляко и разни работи еко и био - без касови апарати, свободно. Но! Казва екскурзоводката ни - всичко, което е произведено от малките ферми и фабрики-колбаси,мляко и млечни, меса - всичко е чисто. От което си правя извода,че румънците не лъжат и шикалкавят. Това го и усещам във въздуха. Да мамиш хората на собствената си страна, своите брая и сестри, децата им също - с храната,която им предлагаш-това не е просто свинщина. Това е варварщина. Ядат я и деца, които стават после дебели и пъпчиви. А ходи да лекуваш акне, то е страшно упорита напаст! От храната е и специфичната миризма на тялото. Из Букурещ се носи някаква интересна миризма - на свещи, на тамян, на ароматизиран восък...Нийде и никой не те лъхва на пот. А жегата беше здрава. - Питам Дида, защото баща и е млекопроизводител и си купувам истинско мляко от него-Бе защо си тормозим така хората-производители със сертификати и касови апарати и т.н? "Ами заради далаверата бе, Уле. Заради подкупите и рушветите."- отговаря ми светкавично. Дида е мъдър човек и има отговори в едно изречение за всичко, което я питам. - Диде, ти си фризьор, кажи ми - защо нашите жени са с толкова лоши подстрижки и прически и изглеждат проскубани,вехто,опърпани- за разлика дори и от румънките?-"Ами Уле,защото често изпадат в депресии и вместо да търсят психолог, ходят да им "направят нещо" на косата за успокоение, и така стават още по-зле."-казва Дида. - Имам май много още да пиша...Може би трябваше да започна с уговорката,че си обичам Родината. Все пак и въпреки всичко.Съзнавам, че Румъния е три Българии и че е привлекателна,защото е голям пазар. Но няма обяснение,защо все пак сме на този хал. Освен,че си избираме крайно елементарни хора за политици ...Мисля че си изменихме дори гена. Сами си го изменихме. Уви - много пъти! Като гледах румънците, тези цигани, както ги наричаме. Генът им е страшно подобрен. Направо са си хубави и елегантни. Изглеждат интелигентно. Винаги съм казвала, че вътрешният свят се отразява на външния облик. Те това е то. Красивият човек е в мир със себе си и това му личи. Ох, хубаво е да се пътува! Винаги като можете, правете подаръци на близки хора с екскурзии. Но, разбира се на хора, които няма да кажат - Ма моля ти се, какво ще им гледам на тези цигани?! Еднодневните са и съвсем прилични като цена. Напълно приемлива. В автобуса на фирма Експрес имаше минерална вода и кроасанче за всеки, девойката отговорник беше много мила, а шофьорите-мъжкари с адекватно поведение. Айде сега Синоптичката да отива на работа, защото всеки труд в полза на Изкуството и Родината, е благословен. Спокоен и усмихнат ден ви пожелава Синоптичната служба, която от дек.2011 г. не беше прекрачвала границата /освен до Бяло море, но то си е по-скоро Кърджали, отколкото чужбина/