Дните на тихото, споделеното, святото Очакване

Добро утро, скъпи приятели! Днешният ден не се очертава да е особено забележителен според световната библиотека Уикипедия. И е нормално, всичко и всички сме затаили дъх за утрешната вечер. Най-много и най-силно-децата. Така са притаили дъх, дали ще има под елхата мечтаните подаръци, че навсякъде е много тихо. За да може Вселената още по-ясно да чуе желанията, ако ги и е забравила. И да ги предаде на прелитащия Дядо Коледа, който може в този дълъг път да се обърка нещо за всички спирки, където трябва да слезе. Всъщност Бъдни вечер и Коледа са тихи празници. Както и се празнува едно раждане. Знаеш, че родилката се мъчи и я боли. Че преживява битка на живот и смърт. Че е между живота и смъртта. Какво да празнуваш, редно е само да почетеш святото очакване. И при слаби нерви - да се напиеш от вестта, че имаш син. Не знам по днешно време дали са все още толкова силни вълненията при раждането на син. Едно време бяха. Продължителят на рода се роди, Носителят на фамилията. /Например когато се роди брат ми, ей така го преживяхме всички-като национално събитие/. Но така е тези дни, затова е тихо, защото всички ходят на пръсти край родилката и чакат всичко да мине благополучно. Сега, Слава на Бога и Медицината, има лекарски екипи наоколо, всичко се наблюдава, дават се упойки и всякакви налагащи се манипулации се извършват. Болниците, в които се ражда, са вече модерни и чисти. Не като едно време, което така ще си спомням, докато са отворени очите на спомените ми. /А те все отворени, ей!/ Най-хубавото, което може да направите един за друг на Бъдни вечер е, да сте заедно. Заедно-малки, големи и още по-големи. Както е било едно време в къщите на българите - няколко поколения под един покрив./Това сега ми се струва крайно изнервящо, но за един ден отвреме навреме може/. Просто в този век много повече сме единаци, отколкото когато и да е било. Не можем да приемаме философски разликите между поколенията. А и те стават драстични, стават пропасти. С всяко поколение нравствеността си отива все повече и повече. И качествата, които сме уважавали. Думите, отношенията, общите цели-всичко е тотално различно и вече разлика от 20 години е бездна. Нещо като Гранд Каньон. И ние си викаме от двата края на бездната, ама не се чуваме. Нито се чуваме, нито се разбираме, нито усилвателите вършат работа. Желая ви днес много усмихнат ден, много положителен, много рационален и успешен! Да купите всички подаръци - за децата, най-вече. И да не забравяте, че най-големият подарък за възрастен се прави, когато той най-малко го очаква. А и защото по принцип е свикнал да не очаква. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж и красива сряда. Още по-красива ще я направите, ако довечера дойдете в Операта. Концертът е кратък, красив, колоритен, с пеещи и свирещи деца, които са толкова талантливи, толкова сериозни, толкова чисти, че внезапно сърцето ти се свива от приток енергия и си казва,че Има надежда! За съжаление Надеждата се намира главно на местата, където обитава Изкуството и не се среща в свободен и насипен вид на останалите важни места, където се решават наистина важни задачи, харчат се много общи пари и работят едни много ненадеждни хора, които наричаме политици. А те повечето са срам за политиката. Срам, дори и за политиката.