Нишката на Коледа, която свързва различните неща

Добро утро, мили хора и приятели!Пак съм на линия в обичайния ми час. Другото, ставането ненавреме, бързането, тичането за работа, да ви кажа, не го обичам. Аз съм по бавното ходене, мислене, любуване и...пристигане по някое време, разбира се. Точността в смисъл в ранен, точен час на работното място, ми е един вид като команда-а команди, висок тон, говорене грубо и хард, нареждания - не понасям, не мога да търпя, не приемам. Открай време. От както се знам. Знаех си, че днешният ден, толкова близо до Коледа, ще е необикновен. И се оказа такъв, като направих сверката.На първо място много ми хареса,като прочетох, че в далечната 1885 г. самураят Ито Хиробуми става първият министър-председател на Япония. Представих си го този самурай в обществото, в което честта и доблестта на самураите са били основният Закон. Преди да се внесат закони от чужбина и да стане мешавицата. Но как хубаво звучи, първият ти министър-председател на е самурай. Звучи достойно. За тези добродетели си припомняме тези дни преди Коледа. Защото са ни нужни хубави думи, не за нещо друго. Така си мисля. Хубавите думи на поетите и писателите, с които да се топлим един друг. И после пак да забравим-до другата Коледа. Четох, че 57% от българите по тези празници дарявали средства за благотворителни каузи. И защо по тези дни? Те да не са определени с нормативен акт за даване на милост и подкрепа?! Не са. От друга страна е хубаво, че всички списъци с коледни желания на децата от домовете, бяха изпълнени рано-рано, доста преди Коледа. Нека желанията на всички деца по света се изпълняват от Дядо Коледа. Има време, ще станат възрастни хора, сами ще се отказват от желанията си и ще разбират, че понякога, когато едно желание не е изпълнено - това е за добро. И Вселената отсъжда за подаръците, не някой друг. Тръгнах от самурая, стигнах до Вселената...но пък имаше някаква логика все пак. Първият кмет на Стара Загора е поет, също човек на думите и на честта, така да се каже. Но вече нищо ни от едното, ни от другото не е останало. Вече всичко взе да става много /не/професионално и чарът на самураите и поетите отиде, та се не видя. Разми се във Вселената, така да се каже. И защо още е пре-интересен този ден днешният?! Ами защото в него е роден любимецът ми Джакомо Пучини. Бащата на любимата ми Тоска. И на много светли женски образи в операта. Всеки, който разбира тънко от женското начало ще знаете, е голям майстор и познавач. Женското начало навсякъде е водещото, то е раждащото, то е пълнота, то е обем и наситеност-на всичко, на цветове, звуци, теми, чувства...Затова и едни от най-красивите думи, тези, които веднага пред очите ти раждат картината, са в женски род в езика ни - опера, Коледа, гора, ливада, река, нива, приказка, книга, камина, печка и т.н. Не мога да сравнявам творци, но мисля че от българските този, който разбира жените и женското начало и го възпява по най-красив начин, е Йордан Йовков. Във всеки случай, хвала им, и на двамата и на всички, създали в творчеството си образи на невероятни, силни, красиви и дълбоки жени! Това не е лесна работа-да разкажеш за неуловимото. И така, ако обединим темите на днешния ден, ще се роди, какво?! Мисля го, и сама си се смея. Балет ще се роди, да знаете. Ще се казва "Лешникотрошачката" ще може да го видите в Операта от 11 и от 19 часа днес. Сънищата на малката Клара, вълшебници, принцове, мишки...Красотата на Коледа цялата е в музиката на този балет. Изключителна музика. Желая ви светъл и лъчезарен ден и нека свръзвате най-различни, несъвместими неща със златната, сребърна и блестяща нишка на Коледа, тя ги може тези работи! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!