Дават още по-голяма красота на петъка. Той ще започне и завърши добре, мирно и спокойно, убедена съм. Ще има време за вечерен филм, вече се насъбраха доста изтеглени за гледане, списъкът стана прилично дълъг.
Много ми се иска довечера нашият балет да се хареса в София, на сцената на Младежкия театър. Столицата си е столица. Сега и точно в момента е за мен повече духовно понятие, защото не я харесвам как изглежда. Но столицата е голяма работа. Там новите неща кацат първи, много хора се стремят към нея, Столицата има възможност да избира най-доброто /а не каквото е останало/, Столицата калява характери и съдби с дългото пътуване, с борбата да си сред най-добрите, да си оригинален, да изпъкнеш на огромния общ фон...Винаги съм искала да уча само и единство в столицата и естествено учих там. Безценни 6 години като опит, виждане, усещане за света. Беше спокойна, добре уредена и подредена София, без сегашния гмеж и кипеж. Беше кротък, голям град.
Та се надявам нашите да имат успех, защото са добри и модерни. Все пак софиянката Ани Пампулова постави "Споделено пространство". В Стара Загора, където модерните постановки в Операта не вървят. Те са "изчанчени", казва местното народонаселение. То иска фусти, дантели, драперии и ветрила. Така си е у наше село, както обичам да казвам. Тук се роди моето определение, да ви го припомня за "мил кич" - кич, ама мил някак си. Вчера открих една картинка, дето много ми хареса - по поговорката "Планината ражда глави, а равнината -тикви". Бързам да ви я споделя. Днес да бъдете готини цял ден, нестандартни, защото е петък и му отива. Аз ще си сложа дивашките ботуши и ще скандализирам местното народонаселение /обаче едва ли, то ще мисли какви манджи да похапне в уЙкенда/.
Поздрави от Синоптичната служба и прекрасен петък!
Няма коментари:
Публикуване на коментар