Четвъртък на голямото отвяване насам-натам

Добро утро! Една от утрините, когато ставам с необяснимо главоболие и то след снощната красива "Травиата"...Сигурно съм пътувала из странни сънища - те си имат свой си живот и правила и сънуването си е вид живеене, само че в други измерения. Понякога помня сънищата си, по-често не. Имам два цветни, които са сънувани на брега на Каваците първия път, когато го видях и бях там преди повече от 10 години. Тях помня - бяха цветни сънища - с цветна градина от лалета като сърце и с една чудна розова рокля с тънки презрамки.На това място имаше бунгалца като кибритени кутийки - 4 легла и 7 пирона по стените. Сега има огромни частни къщи, в някои от тях апартаментите още се продават. Вече толкова години се продават....А бунгалцата много ми липсват. Тогава и носът не беше така дивашки застроен. Беше пуст, самотен, каменист, красив, див. Сега Каваците си е модерно предградие на Созопол. В някаква своя част плажът се запази относително спокоен. Все повече ми харесва юнското и септемврийско море, когато няма врява и морето е младо, чисто и спокойно.
Морската тема тази сутрин сигурно идва в хармония с водата, лееща се навън - пак вали, та се носи...Хубавото е, че градът ухае на свежо и чисто и повече се усещат дърветата. В сухото време е прашно и задушливо. Сега можеш да дишаш дълбоко и бодро. В сухото и топлото пестиш дишането и то е повече повърхностно.
 Ако се спуснеш да дишаш дълбоко, особено във времето, когато цъфтят липите - и си отнесен. Този период за Стара Загора идва към края на май, началото на юни. Дни, в които целият град ухае, наистина уникално време - за гости и посетители и туристи и събития. Не че са се завтекли, но събития пък измисля Общината - кино и джаз форуми. За да може разглезеният от събития старозагорец с "висок вкус" да коментира, критикува, обсъжда...Вместо просто да се предаде на усещанията си и да изключи разума. О, колко хубаво е това...А и в равна Тракия няма опасност да се блъснеш в някое дърво - можеш да се рееш на воля над чернозема. Но точно той май много здраво държи до себе си практичните си хора и те не смеят да се зареят волно. Стъпили здраво с двата си крака са. Ами няма лошо, да кажа - светът се поддържа от равновесието на парите и духа. Трябва и от двете съставки, за да е в някакво си крехко равновесие...
Днешният четвъртък е ден, в който дружките заминават на йога-лагер, аз пак оставам и ще ми липсват. Каквото и да напиша за дрескода - Албенката няма да го прочете, защото потеглят рано и няма да сверяваме изпълнението на препоръките ми на обедно кафе. Четвъртък е денят на приятелството за мен и непременно ще ги проверя как са пътували, пристигнали, настанили...
Ще се подредя с моряшката жилетка днес - защото се разтъжвам нещо за Каваците тези дни и защото довечера ще свирят в Операта млади матроси от Музикалното училище - то има 40 години юбилей./написах матроси, защото не съм сигурна за мн.ч. на юнга/. Може да наминете да ги видите, концертът е за цялото градско народонаселение.
Хубав ден и да ви върви по вода! /благодарение на течния аналгин и на писането, в което се отвявавам - в края на прогнозата главата вече не ме боли/