Стърчащ на всички посоки вторник

Добро утро от 8я етаж! Мрачно е, а красиво утро. От тези, в които въздухът е ясен и картината е кристално чиста. Така се вижда всеки ръб на блоковете отсреща, всяка по-рядка част на хълмовете на Аязмото, а ето - и една чайка, която безшумно се носи нанякъде из града...Хубаво утро на мирни занимания - чай и бисквити за бате Радо, който отива на училище. Кафенцето до мен, като котенце. Лаптопа в скута...Толкова мирно, сякаш след час няма да се тръгва на работа.
Сутрешните аромати са свежи и сантиментални - чаршафите ухаят на сън, от банята - на крем за бръснене и мъжки душ-гел /засега/, от ютията - на пара и гладени дрехи /аромат на омекотителя/, на кафе, липов чай /от кухнята и около масата/, на утринна хлад /от балкона/, днес на изпрани дрехи, които трябва да нащипя по простира на балкона...Понеже съм рано пиле, винаги съм обичала сутрешната суетня. Помня ясно звука на лопатката на баба, която чисти печката рано-рано, за да запали и да задими чайника с липовия чай. От един малък процеп на капака на печката се показваше светлинка и тя играеше на тавана. Пукането на дърветата, когато се разгаря огъня...Такива ми ти работи от детството.
Вторник сутрин е и седмицата вече е наела обороти. От вчера сложих ролковите кънки и снова със задачите насам натам. Дори снощи сънувах, че летя, то беше интересен сън. Философски, като вчерашните състояния, които ме налегнаха внезапно следобед. Това внезапно чувство на самота и то сред толкова много хора...
Така...ето вече дори и слънцето се показа. Стягаме се днес за хубав ден, ще видя кокошчиците, може и нещо ненадейно хубаво да ми се случи, знам ли....За всеки случай ще си сложа герданче и още повече ще се разроша. Вчера насочихме косата ми към стърчене във всички посоки, леле колко обичам внезапно да реша да си режа косата в пристъп на някакъв внезапен порив.
Айде весел и рошав ден и да ви се случи нещо хубаво и неочаквано!