Влагоустойчив петък

Прогизнахме в Синоптичната служба от валежи. От вчера та до сега - без почивка. Не смогваме нито да ги измерим, нито да ги обобщим, нито да предвидим - кога ще спрат. Дъждът е настойчив. И понеже в случая е изпълняващ длъжността на снега - се старае, та се престарава. Сещам се пак за народните мъдрости, колко са кратки и колко са образни "вали като из ведро" и "мокра като кокошка" . Вчера бях точно такава, но якето ми запази дрехите сухи. Иначе от ръкавите му капеше вода. Дъждът е топъл и беше хубаво да ходиш под него. Мокрещо, но хубаво.
Днес съм вече с чадърче в ръка. И с по-яки ботуши за газене. Този дъжд прави в Стара Загора морето, което тя си няма. За да не тъгува и да поцопка ден-два. Да си спомни за морето с обич. Днес сигурно ще си направя една малка хартиена лодчица и ще я пусна по течащите градски води. Нали се уговорихме, че ще викаме лятото? Дори и прогизнали от дъжд, ще го викаме всеки ден. Днес е денят на хартиените лодчици.
Петък е и от Синоптичната служба казваме, че работният ден ще свърши бързо, с хепи енд и ще се оттече към една спокойна, светла, топла и усмихната вечер.

Разбрахме се за лодчиците, ботушите и чадърите, вземете си влагоустойчивата усмивка и смело напред! Хубав петък!