Четвъртък е Международен ден на Благодаря!

Всичко е бавно и протяжно тази сутрин, а ми трябват бързи реакции. НЕТът нещо се точи лениво и не бърза за никъде. Защото сигурно не иска да съобщавам такива неща, но тази сутрин небето не беше хубаво, беше опушено, мътно и изобщо не по реда си. Напоследък нищо не е по реда си. Само ние сме, които се опитваме сутрин да строяваме мислите си в права редица, а те до обяд пак объркват строевата подготовка.
Понякога човек се чуди, кое го държи в изправност? Грижите ли, децата ли, очите им, ароматът на вратлетата им като спят, работата ли, удоволствието да твориш мънички неща ли...Животът и Вселената си знаят работата, надявам се. Надявам се.
Оставили са ни и много и малко - да зависи от нас. Зависи от нас това, което е в сърцето и което изричаме. Но можем да контролираме само изреченото. Сърцето трудно се защитава и ръководи. То си има свой живот. Зависи от нас да привличаме към него хубави хора и хубави думи.
Вчера било Световният ден на щастието, голям майтап. Световен ден на щастието е всеки ден, плюс Международен ден на думата Благодаря! Всеки ден е. Щастието е едно мъничко буболече, което си ходи под тревата на същността ни и не го забелязваме. Понякога е опасно, защото ще го стъпчем. Но си е винаги в нас.
Така! Хайде днес да сме ведри с дрехи и стил, защото небето не е благоприятно /продължава да е опушено/. Препоръчвам розово, защото е цветът на щастието.

Хубав ден!