Без да следя "Гласът на България" снощи видях награждаването на момчето, което не вижда и чух думите му. Толкова спокойно и смислено наредени думи в ТВ шоу скоро не бях чувала. Явно когато външният ти свят е в тъмнина, вътрешният се разтваря до неизброими посоки и ти го насищаш с мислите си. Когато не те отвлича външния свят, имаш време да подредиш вътрешния си, което е много, много важно. Давам си сметка, че моите Синоптични започнаха, когато бях у дома след първата операция, с патериците, навън беше зима, нямаше къде и как да излизам в това положение и светът ми стана един прозорец и безброй звезди, както се пее в песента. В такова изпитание започваш да чуваш вътрешния си глас по-ясно, а външният свят ти е красив и мамещ. Харесваш всеки ръб на сивите соц-блокове насреща, защото е заоблен от невероятното небе около и над тях. Виждаш чертите, които правят все по-редките градски птици, стрелкайки се насам натам. Забелязваш всяка промяна в синьото на небето, всеки сив нюанс, всеки момент на тревожност.
Снощният победител бе спечелил първо битката със себе си и излъчваше невероятна духовна тежест. Едно момче, което е далеч от мисълта за победа в ТВ шоу, победи. Много му се зарадвах - много овладян, чудесно подреждаше думите, въпреки вълнението. Това се овладява главно на Изток - да говориш малко, смислено и красиво. Означава първо да запреш поривите си към скоропоговорки и обяснения и да работиш с думите като с живи хора - спокойно и осъзнато и мъдро.
Днес ви пожелавам един подреден ден, да имате възможност да кажете хубави думи, непременно благодарете и направете комплимент на някой днес, много е хубаво усещането у самия човек, когато благодари и прави искрен комплимент. Кодът за обличане днес е зелено като тревата и листата, които само по това време са толкова невероятно-свежо-приказно зелени. Поздрави от Синоптичната служба и успех!
Няма коментари:
Публикуване на коментар