Завръщане от терасата над родния град

Скъпи приятели, най-накрая се завърнах от родния град. Синоптичната служба почерпи ценен опит от местни любими колеги- Зинка и Петя. Една от семинарните сесии беше "При Маги" - барчето на Общината в Кърджали с най-красивия изглед към града и околностите. Прогнозите бяха коментирани с подкрепата на удивителен сладолед, произведен в Родопите и поръсен с истински плодове, какъвто в равна Тракия не съм срещала.
Местните любими колеги са леки и ефирни създания, с които се познаваме толкова отдавна в сантиментални мерни единици, че сигурно е било, когато са измислени въздушните течения, а ние сме се реели върху тях. Разговорите ни са жизнени и искрящи и до среднощ. Приятелството ни е извечно и старомодно, но не и извън духа и темите на времето и делника. От терасата на Общината в родния град се вижда пеещият часовник и се чуват неговите патриотични прогнози /пее родни патриотични песни на всеки кръгъл час/. Той си е местна забележителност, каквато би трябвало да има всеки един град. Нещо уникално и свежо, негова визитка. В Бургас сега на пешеходната улица има красива звезда с посоките на света. Хората се снимат ли, снимат там....
В родния град изглежда оставих ослепителната светлина на лятото. Ето - днес е хладно и сиво. Дъжд, най-сетне дъжд! Време за ризи с навити ръкави и чадъри преметнати през китката. А като ги разтвориш - хоп, скриваш се под Айфеловата кула. Есента е време на кротък шик и изчистени линии. Днес ще тренирам за есента със затворени обувки, дънки любими и риза с навити ръкави. Лятото отстъпва мястото си без излишни емоции, въпреки че е любимото дете на семейството на сезоните. Ще се скрие малко, ще намисли нови забави за следващата година.
И така - желая ви спокойна и разхладителна сряда, успех в задачите и ведрост в погледа!