Всеки път се питам, дали да продължа и всеки път се само-окуражавам. Писането е вътрешно себеизразяване...
Днес, преди почивните дни - небето е компактно синьо, обаче със сив оттенък над хълмовете на Стара Загора. Няма облачета, които да регистрираме и изучаваме като вчерашните, които бяха като избродирани. Казват, че времето ще е топло идващите дни, но кой знае?! Вече сме стегнати и за топло и за студено време едновременно. След ризите с навити ръкави днес е ред да възпея жилетката и нейната всепобеждаваща мекота и топлина. Освен това в жилетката винаги има ретро шик, има напомняне за топлината на бабината плетка /дори и да е супермодерно машинно плетена/. Жилетката е направена да загръща, такава е функцията на двете и крила. Хубаво нещо си е и аз много я харесвам като дреха, открай време.
Хващайте най-лекия и, памучен и мек вариант днес и потегляйте в делника, който чака да бъде озарен от мислите и усмивките ви!
Желая спокойни и светли почивни дни, от Синоптичната служба може би ще пътуваме нанякъде, накъдето решим. Или ще пуснем перце и накъдето го отвее вятърът - натам...Имам книги за четене в захлас и изряден фотоапарат за предстоящи разходки с пейзажи.
Сърдечни поздрави!
Няма коментари:
Публикуване на коментар