14.10.2014 г.
За цялото и за поотделно-то
Добро утро! Бързо и организирано мина понеделникът, дано да е така цялата седмица. Трябва ми точно това - бързина и организираност, чакат ни рекламни дела относно идващия Фестивал на оперно и балетно изкуство. Едно по едно ги отхвърляме. Добре че аз действам наедро и нашироко, а Лили се задълбава в буквите и изписванията изобщо. Това не го мога. Нивгаж не съм го можела. И на външен вид съм широко скроена и хич ме няма в детайлите. Например ще сготвя нещо много вкусно и няма да ми остане енергия да изгладя покривката на масата преди да сервирам на гостите, разбира се. Затова покривките ги купувам немачкаеми и негладещи се. И готово.
То и приказка е измислил народът за двете моми Джастапраста и Циндилпиндил. Еми аз като първата все ще съм на хорото, пък ризата ми ако ще с един ръкав да е. То сега и модерно гледам е. На този свят има място за всички ни - и за хора, които ръсят семена. И за тези, които сеят брашно....От всички ни има нужда, иначе нямаше да ни има тук. От тези, от които има нужда Горе, Господ си ги прибира. Щом ни е оставил тук, значи тук ни е мястото.
Еднакво са нужни и ръката, която държи цигулката и тази, която движи лъка. Дори тази, която държи цигулката е свързаната със сърцето, от неговата страна е. Колко важна ръка е тя. С рамо за опора. А другата е тази, която изважда красотата наяве. Тя е свързаната с въздуха, с Космоса, с енергията - директно. Магьосническата ръка. Все едно не са на един човек тези две ръце. Онзи ден си мислех за това - нещо като жената и мъжа са двете ръце, за които ви пиша. Аз лично смятам лявата за мъжката ръка - тя е стабилната. Но не съм съвсем сигурна. Това е старо правило, кой е стабилният и кой крепи къщата и че мъжът е опората. Мисля че жената е опората, а мъжът е въздушният гост, който отвреме навреме се появява, свири на струните, изважда от тях красота или грозота и пак си заминава...нанякъде.
Това са размисли, породени и от прочетения снощи роман и от други сцени и картини...Понеже тази ще е седмица на червеното вино, обявих го вече, днес ще проуча какво предлагат в една винарна с наливни вина. Че виното на тате го свършвам - много го обичам с последните две цигари, преди да си легна. Тате е голям майстор, но предаде вече знанието си на брат ми, който се справя отлично с правенето на вино.
Желая ви спорен вторник, усмихнат и с есенни цветове, да ви върви във всичко, с което се захванете днес!
Поздрави от Синоптичната служба!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар