В търсене на тишината, която бяга от Света

Добро утро, тъмно утро! В тези часове и минути, даже доста по-рано, е красивата тишина на утрото. Целебната тишина. Наистина е хубаво да усетиш тишината и себе си в нея. Хората цял живот гонят, летят със самолети, плуват с кораби - своето място с абсолютна тишина. Затова ходят на острови. Те, поне по снимките, имат огромни и изцяло пусти плажове с веещи се палми, тишина, безбрежие и усамотяване. Поне на снимките, уточнявам. Едва ли жестоката туристическа действителност е същата. Обикновено красивите места по света стават атракция, близо до тях или в тях е гъмжило от хора и кипи здраво пазарно предлагане на дрънкулки и джунджурии. Понеже е топло навън ли, понеже видя ли Таня в Операта винаги имам мисъл и за Каваците - мястото, което обичаме много...Но снощи си мислех за него и съм го сънувала. Беше такава пустош и безбрежност преди 10 години. Работех в Общината и за лятото имаше възможност за карти за отдих на служебните бази - в Несебър и на Каваците. В първата имаше климатизирани и големи бунгала и хората искаха масово там да ходят. На Каваците бунгалата бяха...някакви кибритени кутийки с 4 легла вътре и 7 пирона по стените-вместо закачалки.Тогава Снежка ми каза-моля ти се, отивай на Каваците, там си изгледах на воля децата. И отидохме в кибритената кутийка. По-красиво лято не съм имала. Морето се плиска на една педя разстояние-долу в ниското де, но шумът се чува. Спокойно е. Тихо е, въпреки че бунгалата бяха до детски лагер. Тихо е, защото целият плаж е открит пред очите ти-от край до край. Няма чадъри, няма барове, няма ВИПзони. Няма.Има природа, пясък, море, което е ласкаво. По бреговете, които обграждат плажа-няма вили, няма къщи, няма постройки, нищо няма. Хоризонтът е безкраен. Имаш усещането, че всичко наоко е само за тебе. Че много те е чакало, цяла зима е мислило за теб. Докато дойдеш при него. И сега е изцяло за теб. Толкова е красиво, че сънувах две вечери цветни сънища, които още помня. Разкошни сънища в цветове и цветя. Изключително рязко се смени целият пейзаж на Каваците. Рязко. Има острота навсякъде. Страх те е, като излезеш на плажа, да не те пореже пясъка. Остро е, пренаселено е, построени са безброй къщи,хотели и блокове...Някак си отивам там всяко лято-с надеждата нещо да се е променило, някой да е дошъл откъм морето и с тризъбеца си да е правил чудеса. Да е върнал свещената тишина на това място. Ама няма как, няма как...Знам го. Но сърцето си има свой, отделен живот и не мога да му наредя да не се надява. Ако някой знае някъде из морето, къде е останала святата Тишина, нека ми пише. Ще я търся. И в планината мисля че почти не е останала, но там не съм много компетентна /по планинските му работи/. Знам няколко места, където съм си чувала ехото. Желая ви светъл и жизнен ден, мисля че тази седмица започна много красиво, много зареждащо още във вчерашния си първи ден. Днес през 1911 година столицата на Индия от Калкута е станал Делхи. Брей, че интересно защо ли?! И има нова книга от Индийската поредица на Издателство Жанет-45.По традиция на заплата ще си я закупим. Поздрави от Синоптичната служба на 8-я етаж! /снимки-Каваците сега, Каваците преди/