За повторното Освобождение и съвременния патриотизъм

Добро утро! Днешният ден е интересен на факти и събития. Днес е денят на повторното освобождение на Стара Загора. Хубаво е да си припомним това. От 2008 година насам Общината организира в този ден литургия-за здраве на хората на града, за благоденствие на града, за мир и бъдеще. В катедралния храм Свети Димитър в 8,30 часа сутринта е /по-скоро беше, когато съм ходила/ студено. Литургиите са дълги, краката измръзват. Всички управници на града винаги са били на тази литургия в този ден. Тя е свята. "След тежките отбранителни боеве през лятото на 1877 г. градът е превзет, опожарен и сринат до основи от турските войски, убитите са безчет. В старозагорската църква "Света троица" - в храма и двора са избити хиляди души мирно население. Много млади жени и деца са отвлечени в робство. Градът остава 5 месеца в ръцете на турците.На 13 януари 1878 г. Стара Загора е освободена повторно, а за окръжен началник е назначен руския офицер Куликовски." Нека никога няма войни и опожарявания на града, а само съзидание, строителство и бъдеще! Тази дата, всички сърцати хора в миналото, които са съградили историята на Стара Загора - задължават днешните хора на града да бъдат достойни, да бъдат мъдри, да бъдат далновидни /да виждат в далнините, далечното/. Писала съм за тази дата и миналата година на този ден, писала съм за настоящето на Стара Загора и как го виждам и че не съм ликуващ оптимист. Сега ще си го спестя. Няма смисъл. Вероятно има смисъл градът да е приспан, да дреме кротко, различните дела да се случват в просъница и само на мачове да се ходи в пълното съзнание и самосъзнание, което произвежда евтиния, елементарния местен патриотизъм. Като цяло бих задълбочила темата изобщо Какво е патриотизъм и каква почва има у нас?, макар че ще са си приказки...Народът се е юрнал да си шие народни носии, да се облича в тях, да се жени с тях, да се годява, да се снима...Да играе народни хора след работа в различни клубове. На това му казвам-Хубаво и ми харесва. Наистина съм впечатлена, колко много хора играят хора и какво зареждане със силна и добра енергия е да танцуваш хоро в кръг с други хора. Които, щом са там и с теб-значи са от същото тесто. Значи са добри и искат да се развиват. Този вид патриотизъм е добър, приятен и вдъхновяващ. Но много често напоследък патриотизмът се изражда в нездрави прояви. Много често. Като например с цветовете на знамето ни да се шият рокли за деца. Знамето ни да се шие в огромни размери и да се просва по поляни, да виси на места където не му е работата...Има си закон за размерите на българския флаг и къде може да се издига и да се вее. То затова е знаме, затова е флаг - да го свиеш и прибереш до сърцето си, за да го запазиш в битки. А не да е километри дълго, за да чупиш рекорди. Знамето е най-свещеното късче плат. То е символ. То не е средство за вдъхновение. Патриотизмът не се ражда от гледки, или на стадиони, или на каквито и да е масови сцени. Той е дълбоко в душата, в човечността и, в желанието да помагаш, да се включиш в общата работа, да служиш на общите цели, да не хвърляш боклуците си по улиците, да направиш градинка пред блока си, да дадеш няколко часа общественополезен труд... Патриотизъм дори е на днешно време да имаш критерии. И мен ме умили, че и прозълзи песента Притури се планината, която изпя в Х-Фактор едното момиче. Патриотизмът веднага се задейства в гласуването. Първосигнално. НО! Патриотизъм е и другото момиче да беше изпяло Излял е Дельо Хайдутин - и тогава уважаемото жури да решава и отсъжда кой да продължи в шоуто. Това е патриотизъм-да имаш критерии. В днешно време, когато повечето неща случващи се пред очите ни в масова форма - са всъщност пълна боза. Хубав и усмихнат ден и непременно имайте критерии, бъдете мислещи! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!