Петък, добричкият и миличкият той

Добро утро! Напоследък са такива мъгли и тъмнини, че не мога да разбера утро ли е що е. Особено като си легнал в 1,30 и нямаш и 6 часа сън. Купонът снощи беше супер! От запазена маса с 8 места стана още в първите минути на пристигането една голяма, стил Рицарите на Крал Артур. Само по нашите географски ширини стават такива работи, си мисля. Не съм го преживявала, но си представям един германец да се пъне да носи допълнителна маса, защото артистично сме дошли малко повече от обявеното хора. Хич няма и да се напъне. Кръчмата си я бива, народът се весели, ударил го е на ядене, пиене и тези три неща. Няма лошо, всичко е хубаво. И днес съм позитивна. Сигурно защото се събудих без главобол на цялото изпито вино и че дори ми се ходи на работа. Понеже твърдо продължавам положителната вълна, ще съобщя в положителен дух, че днес е Свети Филип - каза световната клюкарка Уикипедия. И като прочетох Филип - ми стана положително и хубаво. Защото се сетих за първата кукла в моя съзнателен живот, мама казва,че била момченце и съм я кръстила сама - Филипчо. И ми харесва това мъжко име. После съм разбрала, че и крале се казват така. После съм се влюбила и в чистите български имена - Яна, Рада, Елица,Зорница,Ния,Божана харесва ми как звучи Момчил, Манол, Рангел. Не крия, че Георги и Тодор са ми любимите мъжки имена, разбира се, защото баща ми и брат ми ги носят. Но и мъжете Георги и Тодор са принципно готини. Разбира се, не всички.Тези, които мога да изброя веднага, защото мисълта ми ги избира като сладури. Напоследък децата се кръщават на никого и с отчетливи имена. В смисъл -лесни за изписване на латиница. Като Мартин - както го произнасяш, така го и пишеш. Снощи пак ме бяха изписали Юлияна, но аз и вече не го забелязвам. Ами Божана какво да каже - има да обяснява на разни служители по света коя е буквата Ж и как се изписва според европейските споразумения и изисквания. Имената станаха едни такива ...с единен световен стандарт. Аз пък харесвам уникалните за всяка нация. Нали съм парче чешит. Сигурно затова са ме кръстили с руско име на баба, която се казваше Удинка. Моята покойна любима баба. От нея имам усещането за безусловна, без всякакви условия обич. За обичано и обожавано дете. Повече не срещнах такава. Но усещането е в мен. Да ви кажа за днешния петък още малко - богат е на събития. Сутринта - Макс и Мориц в Операта, Към обяд Детската опера на 5то основно училище ще се представи в театъра, в 18 часа ще има документален филм за Борис Христов в библиотеката, а час по-късно в Операта - мюзикъл Дон Кихот от Ла Манча. Май имаше и още работи, обаче ги забравих. Ще си сложа розовата жилетка и ще си поискам от Свети Филип радостен и усмихнат като детство ден. Всички деца да имат кукли и любими баби, които да ги отрупват от главата до петите с обич. Спорен ден и поздрави от Синоптичната служба!