В Деня на християнското семейство

Добро утро! Днес прогноза ще има, важен ден е. Въведение Богородично или Денят на християнското семейство е особено обичан от мен празник. Преди години кръщавахме в църквата на Отец Йордан малки дребосъчета от Дом "Незабравка". Наистина няма да забравя спомена, много светъл и лъчист. Миналата година детската градина на директорката Йоана отбеляза празника на сцената на Операта. Е това вече ме разнежи тотално. Цялата градина дребосъци са на сцената. Тържеството е изцяло с класическа музика. Едната команда са малки Моцарт-чета, с перуки от навита на рулца бяла хартия. Питам един чочко Ти защо имаш това на главата? /за перуката/, а той ми отговаря гордо-Защото ще танцувам, затова. Ай върви речи нещо след тази дълбока фраза. Имаше ято балеринки, карибски пирати, кармен-ки...Такава силно чиста енергия се усеща в Операта, когато има деца на сцената! А гордите бащи и майки /някои бащи с анцунг Адидас/ гледаха децата си с възторг. Тези с анцунзите за първи път стъпили в Операта, със сигурност. И все пак дошли... Децата на сцената са невероятна гледка. Жал ми е и ми е болно, че в училище не се развиват изкуствата, че няма хорове, театри, училищен оркестър. От децата на сцената възрастните само могат да се учат. С годините нараства този стремеж към съвършенство и намалява чистата радост от това, което правиш. Артистите са доста недоволни хора, може би защото основната грижа в този живот им е собственото усъвършенстване. Поставянето на цели и покоряването им. Дали някому е нужно, освен на музикалните критици, да отбелязват тези върхове като покорени или провалени?! На хората в залата им е нужна чиста радост. Да виждат такава насреща, от сцената и да изпитват такава. Не знам колко в салона се интересуват от изпяването на горно "до" или "закриването" на фразата. Виж-чувството и вживяването са друго нещо, те завихрят вътрешния свят и отнасят душите на хората нанякъде. По това децата са ненадминати-чувството и вживяването. Те се радват от себе си и са горди със себе си. Удоволстват от себе си. Всяко дете е роден артист, наистина. Защото няма още познание, значи няма тъга. Нали познанието носело тъга, казват философите. Децата имат високо мнение за собствената си стойност. И така и трябва да бъде. Винаги съм се удивлявала, колко горди са с постиженията си, дори и най-дребните. И как расте душицата им от похвалите. Душицата расте и очите се закръглят от удоволствие. Повече трябва да се учим от децата. В този Ден на християнското семейство ви пожелавам да направите една детинщина, да се усмихнете на дете, да потърсите някоя своя снимка като дете. И да видите какво съвършено същество сте. В какво сте се превърнали и защо-е тема друга, дълга и предълга... Спокойни почивни дни и дълги разходки из есента!