Изящен като балерина вторник

Добро утро, приятели! И днес продължава мъгливата и студена ноемврийска серия утрини. Единственото различно бе, че ми се стори че вали. То е един успокоителен шум, който идва от терасата по тръбата от покрива и звучи почти като малки камбанки - когато дъждът е спокоен, равен, с едно темпо. Когато е буен и дързък, той произвежда силни звуци и директно се опитва да влезе през прозорците. С една дума, не иска да е оркестър, иска цялата сцена да е негова и да играе всички роли. Като написах сцена и отпътувах към танцовия спектакъл днес. Аз харесвам нашия балет и ми харесва да го подкрепям и не съм критична. И изобщо ми харесва съвременният балет. Харесва ми всичко, що е балет. Тъгувам, разбира се, че не се намират момчета за попълнение. Но много харесвам и тези, които имаме - Станко, Сашо, Драго, и Иво, който не е в Операта, а непрекъснато го виждам, защото усмивката му е навсякъде. Тази вечер ще гледам Тодор и Дани. Знам че ще се усмихвам на това, което виждам. Това е моето изразяване, че нещо ми харесва. Не зная, как щях да бъда отстрани, ако не работех в Операта. Нямаше да мога да ходя на всички спектакли със сигурност. Може би щях да съм капризна и да очаквам високи постижения на сцената. Може би после щях да критикувам, като че ли съм дала 8 или 10 лева, за да правя художествени анализи, а не да се оставя да изчезна в един различен свят. Да обсъждам костюмите на героите и защо този Граф ходи с този плетен пуловер, какъв граф е, вместо да слушам музиката, която рисува любовта, изоставена заради дълга. Ами нямаше сигурно да е съвсем така, аз не съм критикар човек и изказвам мнение, само ако е положително. Ето, последната книга, която захванах, не я прочетох и не ми хареса, но не изказах мнение. Защо да се водят хората по моето мнение, това може да е точната книга за тях. Та така и с Операта, упорито изписвана като Оперен театър в общинските афиши. Не, Стара Загора има Опера - създадена и строена за Опера. Нищо че в нея се провеждат и състезания за културисти, кинофестивал, партийни сбирки... Че все по-често хората идват тук на театър, не на Опера. На гостуващи постановки, които за тях са критерий за качество. И аз бях на една гостуваща, че и прехвалена, че и с купен скъп билет /винаги си купувам билет/, че и щях да заспя в салона. Обаче друго си е да дадеш 20 и кусур лева за билет, ще ти хареса и още как. Не мож каза, че не ти е харесала, дал си пари...Уважаема ти, старозагорска публико, достойна да бъдеш възпята! И така, в днешния вторник след работа ме чакат цели три работи - да слушам в Радиото за авторското право лекция, да ида на откриването на Фотографския салон и да гледам Заедно сами в Операта. Понеже съм чевръста, ще се справя. С помощта на вълшебното слонче-брошка, което ще си закарфича да ме познавате отдалеч. Поздрави от Синоптичната служба и лек вторник!/снимката е от спектакъла Споделено пространство на нашия балет/